— Това е Джеймс Т. Бейли — каза той. — Никой друг няма толкова неприятен глас. Сигурно се е случило нещо.
— Ще заминеш ли, Ласитър? — попита тихо тя.
— Възможно е, Бес. Но най-късно след десет дни ще се върна. Тогава ще си взема една седмица отпуска заради теб, обещавам ти, Бес.
Тъкмо си беше сложил колана, когато на вратата силно се почука.
— По дяволите, Ласитър, вътре ли сте? — извика Бейли. Ласитър хърли поглед назад към леглото и видя, че Бес Трейнър беше пребледняла. Явно тя се страхуваше за доброто си име в града. Ласитър се закле да даде на Бейли да разбере, че бял ден няма да види в живота си, ако изпусне дори само една дума, че след пет години Бес Трейнър за първи път беше проявила слабост.
Той така рязко отвори вратата, че тя се удари в главата на Бейли и адвокатът изгуби пенснето си. Още преди Бейли да се съвземе от уплахата си и да успее да хвърли поглед в спалнята на Бес Трейнър, Ласитър вече беше затворил вратата. Той се огледа, вдигна пенснето на Бейли и го подаде на адвоката.
— Ако не е нещо важно, Бейли, ще ви откъсна ушите — изръмжа той.
Бейли пухтеше.
— Някой застреля мистър Кимброу!
Това вече беше истински шамар. В първия момент Ласитър се стъписа.
— Кой е този някой? — попита той дрезгаво.
— Петима бандити, които вчера следобед се появиха тук и искаха да получат от Кимброу поръчката, за която той нае вас, Ласитър. Бяха доста разярени, когато Кимброу ги изхвърли. Затова сега му пуснаха един куршум.
— Мъртъв ли е Кимброу?
Преди да отговори, Бейли се огледа на всички страни.
— Да — прошепна той. — Изстрел в сърцето. Но за другите е жив. Докторът е при него, за да си мислят хората, че се бори за живота му.
— Блад не беше ли с него?
— Беше. Той хвана единия от типовете. Един блед младеж, който обаче не иска да говори. И той сигурно няма да оживее.
Ласитър хвана Бейли за ръката.
— Хайде, Бейли, да вървим при Блад и Кимброу. Знаете какво означава смъртта на Кимброу за заложниците му.
Бейли преглътна и кимна енергично.
— Ако Джуд Донован научи това, от яд ще убие заложниците на място, защото ще предположи, че няма да може вече да си получи парите.
Точно така беше. За да се освободят заложниците, сега трябваше да се бърза. Смъртта на Кимброу не можеше да се пази в тайна дълго време. Ласитър проклинаше бандитите, които с примитивния си акт на отмъщение бяха изложили на смъртна опасност живота на двама невинни.
Когато Ласитър влезе при Сидни Блад, младият бандит вече беше умрял.
Щом Ласитър чу името на Ройбен Карнахан, се вбеси. Той самият вече се беше срещал веднъж с вонящия койот и почти се спречка с него преди няколко години, когато Сидни Блад и агентите на Уелс Фарго бяха по петите му. Кимброу беше назовал пред Карнахан името на Ласитър и сега той беше сигурен, че в следващите дни ще се озове някъде лице в лице с опасния бандит. Дано поне е след като свърши работата си в Уулфс Хоул.
— Вчера тук беше един пратеник на Донован — каза Сидни Блад, след което Ласитър се отдалечи от трупа на младия бандит. — Постави нов ултиматум. В срок от три дни, считано от днес, иска да има откупа на масата пред себе си или ще убие помощник-шерифа Джим Харууд.
Ласитър не беше изненадан. Не очакваше друго от лудия бос на бандитите. Това означаваше, че адски трябва да бързат.
— Трябва веднага да тръгвате, Ласитър! — каза Джеймс Т. Бейли. — Не бива да губите и минута повече!
— При изгрев слънце, не по-рано! — отвърна Ласитър хладно. — Имам още някои неща за уреждане.
Без да обръща внимание на джафкащия Джеймс Т. Бейли, той кимна на Сидни Блад, каза му, че при изгрев слънце трябва да е зад пансиона на мисис Трейнър заедно с коня си и излезе.
Проклинаше факта, че Орвил Мак Интайър не е дошъл.
Сигурно шотландецът е бил възпрепятстван. Ласитър знаеше, че иначе на него може да се разчита стопроцентово.
Не можем да го чакаме, мислеше той гневно.
Животът на двамата заложници висеше на косъм. В това отношение Джеймс Т. Бейли имаше право.
Значи трябваше да замине само с четирима души. Ласитър се надяваше, че ще успее да обедини Сидни Блад и странния Каскит Бейл Дешър с Кено Бакет. В краен случай ще му тикна ремингтъна си под носа, мислеше той решително.
В пансиона той измъкна Каскит от леглото, т.е. от ковчега, и му поръча да приготви всичко необходимо за тръгване в ранните утринни часове. Той самият отиде да доведе Кено Бакет. Надяваше се, че няма да намери лудия каубой пиян до козирката някъде в сламата.
Ласитър знаеше, че ще си има неприятости, но и през ум не му беше минавало, че Кено Бакет ще се държи като луд.