След тези думи Ласитър се обърна и се канеше да тръгне към колата, за да помогне на Мак Интайър и Кено Бакет, но се спря.
Мислеше за изминалата вечер, когато Клейтън Кимброу беше убит от един бандит на име Ройбен Карнахан. Досега и той като другите смяташе, че Карнахан е искал да си отмъсти на Кимброу, понеже той не искал да му възложи работата на Ласитър и го беше изхвърлил.
Но сега всичко изглеждаше по-различно. Поне за Ласитър. Нямаше ли пръст в тази мръсна игра Бриджит Кимброу? Не беше ли се съюзила с Ройбен Карнахан, за да осъществи престъпния си план?
Ласитър вече беше убеден в това.
След убийството Ройбен Карнахан беше изчезнал с хората си зад граница в Аризона. Това можеше да означава само че типовете ще се опитат по поръчка на Бриджит Кимброу да объркат плановете на Ласитър.
Гняв обзе Ласитър. С най-голямо удоволствие би направил още едно посещение на Бриджит Кимброу, но наистина нямаше никакво време повече.
Сивата ивица на хоризонта откъм изток ставаше все по-широка. Трябваше да тръгват, ако искаха да изминат първата част от разстоянието до Джила Ривър.
Сидни Блад вече беше приготвил черния си кон за тръгване до изхода на двора.
Ласитър още веднъж проверяваше дали двата коня са добре впрегнати в колата, а после даде знак за тръгване на Орвил Мак Интайър и Каскит Бейл Дешър, които седяха на капрата. Самият той се метна върху седлото на своя Груло, който през последните три дни си беше отпочинал добре.
Бес Трейнър стоеше на прозореца и тайно му махаше с ръка.
Ласитър се усмихна. Той се зарече да сдържи обещанието, което й беше дал. След дяволски трудната работа би останал при нея една седмица да наваксат всичко, което тя бе пропуснала през последните пет години след смъртта на мъжа си.
Бриджит Кимброу беше нервна. Тя не можа да издържи повече в обкръжението на хотела и слезе в бара да пие нещо.
Мислите й непрекъснато бяха заети с Ласитър. Гневът й стана безмерен. Тя му се отдаде, а той въпреки това с хладна усмивка беше отхвърлил предложението й да живее в охолство с нея.
Най-лошото беше, че Ласитър събуди у нея чувства, които досега, й бяха непознати. Би могла да го обича повече, отколкото един мъж някога е бил обичан от жена. А той я отблъсна.
Тя изпи чашата с брендито на един дъх. В огледалото зад тезгяха видя, че в бара влязоха двама мъже. Бяха облечени като ездачи на дълги разстояния. Револверите висяха на бедрата им. Единият от тях беше висок и широкоплещест. Имаше ъгловато лице, загрозено от червен белег.
Другият беше нисък със слабо кокалесто тяло.
Този с белега я изгледа, след като се запозна с обстановката наоколо. После се приближи до нея на бара.
Бриджит Кимброу нямаше настроение да се занимава с мъже. Тя бутна чашата си към бармана и му даде знак да я напълни отново.
— Мисис Бриджит Кимброу? — попита мъжът до нея с груб глас.
Тя обърна глава към него.
— Познаваме ли се, мистър?
По усмихнатото лице на мъжа не трепна нито един мускул.
— Все още не — отвърна той. — Идвам от Феникс, Аризона. Чух от шерифа, че мъжът ви вчера е бил застрелян от засада. Затова искам да говоря с вас.
— Кой сте вие?
— Смайли Мак Кол — каза мъжът. Широкият белег, минаващ през левия ъгъл на устата му, стана яркочервен. Това му придаваше такъв израз, сякаш непрекъснато се усмихваше. Сигурно оттам идваше и прякорът му: Смайли — Засменият. — Аз работя за мистър Брукинг Мълрой.
— Не го познавам — каза Бриджит Кимброу хладно. Мак Кол въпросително вдигна вежди.
— Вашият мъж не ви ли е посветил в сделките си?
— Това не ви засяга!
— Лъжете се. Във всеки случай това в известна степен засяга мистър Мълрой, защото гой е съдружник на Клейтън Кимброу. Мистър Мълрой притежава четиридесет процента от фермата Кимброу. Аз съм в Лордсбърг по поръчение на мистър Мълрой.
Зелените очи на жената се разшириха.
Клейтън Кимброу действително не я беше посветил в сделките си. Тя въобще не знаеше, че той е имал негласен съдружник.
— Е, и? Какво искате от мен?
— Шерифът премълча доста неща. Смяташе, че трябва да се обърна към вас. Мистър Мълрой е обезпокоен. Той е чул за отвличането на Гуендолин Кимброу и се опасява, че мистър Кимброу би се разорил само и само да спаси живота на дъщеря си.
Жената дебнеше пратеника с поглед.
Какво ли ознаваха думите му? Беше ли заинтересован този мистър Мълрой също, както и тя, от това Гуен Кимброу да не излезе жива от пленничеството си.
— И какво гласи вашето поръчение? — попита тя с плътен глас.
— Мистър Мълрой изпрати мен и Чък Мейсън да помогнем на мистър Кимброу да върне дъщеричката си, без да разорява фермата.