Выбрать главу

Бриджит Кимброу сви рамене.

— Идвате твърде късно каза тя. — Вчера сутринта някой вече тръгна със сто хиляди долара откуп за Уулфс Хоул.

Сивите очи на мистър Мак Кол гледаха студено и пронизващо.

— Кой? — попита той само.

— Името му е Ласитър — по изражението му Бриджит Кимброу забеляза, че той вече е чувал това име, защото Мак Кол преглътна, като че ли му бе преседнало, и трябваше да минат няколко секунди, за да преодолее изненадата си. След това кимна и се обърна. Тя го хвана за ръката.

— Какво ще предприемете, мистър Мак Кол?

— Аз също ще се отправя към Уулфс Хоул, за да представям интересите на мистър Мълрой.

За момент тя се поколеба. После дрезгаво каза:

— Вземете ме с вас, мистър Мак Кол.

Той я гледаше замислено.

Тя предполагаше какви мисли минават през главата му. Беше сигурна във влиянието си върху мъжете. Не един мъж й е казвал, че е красавица. А и Клейтън Кимброу сигурно не се бе оженил за нея заради благородния й характер. Една хубава жена като Бриджит Кимброу човек можеше да използва като украшение. А ако към това се прибавят и изгледите чрез една такава жена да се добере до богатство, никой мъж не би могъл да устои. В това жената беше уверена.

— Добре — каза Смайли Мак Кол. — Щом можете да издържите на продължителна езда, аз нямам нищо против да придружите мен и Мейсън.

9.

Конете бяха изтощени. Особено двата, които трябваше да теглят колата. Товарът беше доста тежък и Ласитър се питаше дали конете ще могат да изминат пътя през планините за времето, което предвиждаше.

За животните се грижеше Сидни Блад.

Ласитър и другите трима мъже стояха до колата.

Орвил Мак Интайър беше свалил платнището.

Каскит Дешър и Кено Бакет оглеждаха големия плетен кош. Нямаха никаква представа, какво трябва да правят с това, което беше донесъл Орвил Мак Интайър от Таксън.

Хилейки се, Мак Интайър се качи на колата и извади своя странен апарат от сандъка, в който можеха да се съберат прави четири човека.

— Да видим дали не му е станало нещо от праха — измърмори той и развъртя няколко крана. Изведнъж във въздуха се разнесе миризма на петрол и Кено Бакет разкриви лице от отвращение. Явно имаше доста чувствителен нос.

Ласитър драсна клечка кибрит и каза на другите:

— Дръпнете се настрана.

След гова поднесе малкото пламъче над апарата, а когато лумна пламък, дълъг колкото ръка, Кено Бакет падна от уплаха. Мак Интайър завъртя едно колелце и той стана още по-голям. Гъст дим изпълни въздуха. После Мак Интайър завъртя образно колелото и пламъкът се скри.

— Всичко наред ли е? — попита Ласитър.

Орвил Мак Интайър кимна, погледна към Кено Бакет, хилейки се, и каза:

— Това направо му подкоси краката.

Бакет се изправи ядосан и изтупа праха от широките сиви панталони, които беше завързал на кръста си с връв.

— Какъв е тоя цирк? — изсумтя той. — Или искате да се домъкнат апачите.

— Все още е достатъчно светло, че да се види пламъкът отдалече отвърна Ласитър. — Трябваше да изпробваме горелката, за да не засече в решаващия момент.

— Горелка? — попита заинтересован Каскит. Ласитър кимна и посочи към коша.

Мак Интайър е донесъл балон каза той. — Може би ще ни потрябва за бягство.

Кено Бакет поклати глава.

— В такова нещо и десет коня не могат да ме вкарат — каза той.

Ласитър не отговори нищо. Нямаше и намерение да качва Бакет и другите в балона. И бездруго беше достатъчно тясно за заложниците и Орвил Мак Интайър. Сидни Блад се върна от конете. Ласитър видя как лицето на Кено Бакет се разкриви. Явно още не беше свикнал с мисълта, че ще трябва да работи заедно с агента на Уелс Фарго.

— Конете са доста уморени, Ласитър — каза Блад. — Просто товарът, който трябва да теглят, е много тежък. Не вярвам, че утре вечер все още ще могат да стоят на краката си, ако продължим в това темпо.

— Не можем да намалим темпото, Блад — отвърна Ласитър. — Знаете какъв е ултиматумът на Донован.

— Тогава ще трябва да намалим товара — каза Блад.

— Хей — каза Каскит Дешър и се приближи. — Струва ми се, че става дума за мен. Мога само да добавя, че оставам при ковчега си. Ако го свалите от колата и аз оставам с него!

Ласитър гледаше сандъците, в които се намираха картечницата и оръдието. Дървото сигурно доста тежеше.

— Разопаковайте оръжието — каза той на Каскит и Кено Бакет. — Каскит, вие тъкмо ще можете да огледате картечницата и да проверите как работи.

Дешър го погледна косо.

— Не я ли изпробвахте при Коб?

— Че как? Нали щяхме да съберем всички ченгета от форт Хуачука?