Ласитър изчака, докато те изчезнаха зад ъгъла на къщата. После изтича и обиколи къщата от другата страна. Сигурно Ларкинови мислеха, че той и хората му са в къщата. Стигна до двора, където стоеше запретнатата кола. Между дъските на обора се виждаше светлина от огън. Ласитър прехапа устни, като видя, че част от балона вече се показваше над стените на обора.
Кено Бакет и Каскит Дешър го видяха. Те стояха зад колата. Дешър разбра предупредителния знак на Ласитър и издърпа Бакет в прикритието на конете. В къщата се чуваше шум от чупене на дърво.
Ларкинови сигурно вече се бяха приближили до вратата.
С няколко крачки Ласитър се озова до вратата на двора и се притисна до стената. Не мина и минута, когато вратата на двора се отвори бавно и закри Ласитър.
Влязоха Трей и Боб Ларкин.
— По дяволите, в обора нещо гори! — каза Трей Ларкин дрезгаво.
— Там! Какво е това! — Ласитър за първи път чуваше Боб Ларкин да говори. Сигурно бяха видели балона над обора.
Те тръгнаха през двора.
— Стоп, Ларкин! — Това беше Кено Бакет. Ласитър излезе иззад вратата. Беше само на две крачки от Ларкинови. Той видя как братята се наведоха и извадиха револверите си.
Ласитър замахна с дясната си ръка. Дулото на ремингтъна му улучи слепоочието на Трей Ларкин. Бандитът моментално се свлече.
Боб Ларкин се замята.
Натъкна се на замахващата ръка на Ласитър. Ласитър изби револвера от ръката му и в следващия момент Кено Бакет се приближи и с един-единствен удар го изпрати в царството на сънищата.
— Завържете ги и им запушете устите — каза Ласитър. — Ще ги оставим в някоя празна къща. Побързайте! Трябва да тръгнем, преди Джуд Донован да е разбрал, че ги няма.
Бакет и Каскит Дешър завързаха бандитите и ги отнесоха.
Ласитър влезе в обора, където Орвил Мак Интайър разпалваше буен огън. Горещият въздух влизаше в отвора на балона и той ставаше все по-голям. Петролната горелка вече бе монтирана върху коша.
— Колко време ти трябва още, за да можеш да излетиш? — попита Ласитър.
— Най-малко още половин час — отвърна шотландецът, — иначе ще заседна на планинския хребет.
— Благоприятен ли е вятърът?
— Облаците се носят на югоизток към границата на Ню Мексико.
Ласитър кимна.
— Тръгваме, Мак Интайър. Ти се грижи само за момичето и Джим Харууд. Бакет, Дешър, Блад и аз ще се оправим.
— Какво стана на двора?
— Близнаците Ларкин душеха наоколо. Извадихме ги от играта.
Обвивката на балона се опря до стената. Мак Интайър дръпна плата, за да не се скъса. Ласитър излезе от обора.
Кено Бакет и Каскит Дешър тъкмо се връщаха.
Не беше необходимо Ласитър да им дава заповеди. Те знаеха какво трябва да правят.
Дешър стисна по-здраво пушката си и последва Ласитър и Бакет, когато излизаха от двора.
Чуха виковете от кръчмата. Вероятно Шийна Ларкин пак седеше върху малката сцена с възбуждащия си корсаж и предизвикваше бандитите.
Ласитър стоеше с Кено Бакет в сянката на стената зад Емпайър и чакаше Каскит Дешър да отвори катинара на малката врата до вратата на обора.
Изведнъж Дешър се изправи и кимна на Ласитър и Бакет. Вратата се отвори навътре. Вмъкнаха се в обора. Дешър отново затвори. Беше тъмно като в рог. Ласитър не можеше да види даже ръката си. Бакет се блъсна в него и тихо изруга. Един кон изпръхтя и започна да рие с копита.
Нямаше смисъл да се движат опипом в тъмнината.
Ласитър драсна клечка кибрит в нокътя на палеца си. Главичката на клечката изсъска остро, после малкото пламъче освети разкривената физиономия на Бакет. На страничната греда Ласитър видя един фенер. Приближи се и поднесе клечката към фитила. Жълтеникава светлина освети обора.
В дъното Ласитър откри стълбището, което водеше към горния етаж на кръчмата. Крясъците на бандитите бяха заглъхнали. Слушаха звънкия като камбана глас на Шийна Ларкин.
Каскит Дешър вече беше тръгнал и се приближи до стълбището, под което имаше няколко врати. Ласитър го последва, след като беше дал знак на Бакет да държи под око вратата горе на тясната галерия.
Дешър спря пред една залостена с напречна греда врата.
Ласитър му помогна да свалят безшумно гредата от подпорите. После Дешър отвори вратата.
Ласитър държеше ремингтъна в ръка. Дулото му беше насочено към малката стая, натъпкана с инструменти, седла, поводи и юзди.
След това в един ъгъл той откри свита на кълбо фигура. На слабата светлина на фенера блестеше руса коса.
— Мис Кимброу? — каза Ласитър с прегракнал глас.
— Не… — прошепна момичето с разтреперан глас. — Моля, не ми правете нищо!