Задъхани, те притичаха край две къщи. Тогава пред тях се появи Мейн Стрийт. Ласитър видя, че Каскит Дешър беше докарал колата на улицата, с капра насочена към кръчмата. Той хвърли торбата на Бакет и каза:
— Тичай към колата. Аз ще доведа Блад.
— Защо не оставиш това копеле да виси там? — изръмжа Бакет. — Не ти ли причини достатъчно главоболия?
Ласитър не отвърна нищо. Приведен, той побягна по Мейн Стрийт. Чу дрезгавия глас на Сидни Блад. Човекът на Уелс Фарго явно мислеше, че са го предали. Той проклинаше бога и света и най-вече. Ласитър.
Бандитите се спуснаха към кръчмата и откриха огън по Ласитър. Няколко куршума се забиха в земята съвсем близо до ботушите му.
Тогава затрака картечницата от капрата на колата. Дъжд от олово се изсипа върху главите на бандитите до стената на кръчмата и откъртваше огромни трески от дъските. С крясъци мъжете се скриха на сигурно място в кръчмата.
Ласитър стигна до Блад и преряза въжетата. Първо тези на краката, а след това и на ръцете. Блад се строполи на земята. Искаше да се изправи, но краката му не го държаха.
Ласитър го изправи и го помъкна, пъшкайки, към колата. Някой се спусна към него да му помогне да носи Блад. Изненадан, Ласитър видя, че това е помощник-шерифът Джим Харууд.
— Мислех, че сте с Гуен в балона? — изпъшка той.
— Не, аз ще се бия с вас, Ласитър — каза Харууд. Нямаха време за диспути.
Ласитър качи Сидни Блад на колата.
— Конят ми… — изпъшка Блад.
— Ще трябва да се откажеш от него — изръмжа Ласитър и каза на Дешър да скача на капрата.
Кено Бакет се появи между двете къщи, възседнал сивия си кон, и държеше юздите на Груло. Харууд скочи на капрата до Дешър, докато Ласитър въртеше ръчката на картечницата и изпрати в черното небе огнени снопове, за да вдъхне ужас на бандитите.
В ехото на гърмежите над главите им се чуваше остро свистене.
Ласитър вдигна поглед и видя един огромен пламък, който влизаше в отвора на балона и очертанията на плетения кош. От момичето и Орвил Мак Интайър не откри никаква следа. След това пламъкът угасна като прерязан с нож, а големият тъмен балон се носеше безшумно в небето.
Дешър удари конете с камшика. Ласитър трябваше здраво да се държи за капрата, за да не изхвръкне от колата.
Изненадан, той видя между къщите червеникаво сияние. Огънят, който Мак Интайър беше наклал заради балона, беше подпалил обора. Ако бандитите не угасят огъня, можеше да изгори целият град.
Колата се отдалечаваше от Уулфс Хоул с лудо темпо.
Гърмежите бяха заглъхнали.
Ласитър погледна напред между Каскит Дешър и Джим Харууд.
Той стисна зъби.
Пред тях оставаше само клисурата. Надяваше се, че бандитите, които стояха там на стража, не са толкова откачени, че да водят с тях бой на живот и смърт.
12.
Осветената от луната, обградена от гъсти храсти пясъчна долчинка се изпълваше от силните стонове на червенокосата жена. Тя извиваше като змия гъвкавото си стройно тяло под тежестта на огромния мъж и забиваше дългите червени нокти на пръстите си в гърба му.
— Да, Смайли, да! — викаше тя тихо и насърчаваше мъжа върху себе си да не се отпуска в старанието да я доведе до кулминация.
И двамата се държаха като умиращи от жажда, като хора, които искат още веднъж да се насладят на живота, преди да бъдат отнесени отвъд.
Бриджит Кимброу, която притискаше към себе си Смайли Мак Кол, мислеше в този момент за друг мъж, с когото беше спала преди няколко дни в Лордсбърг.
Не, Смайли Мак Кол, който сега я любеше, въобще не можеше да се сравнява с Ласитър. При Ласитър сетивата й вибрираха. С него тя не мислеше за нищо друго освен за удоволствието, което й беше доставил.
Ласитър!
Защо не се беше съгласил с предложението й?
Тя се осведоми за него от Джеймс Т. Бейли и това, което чу за него, я накара да се усъмни в самата себе си. Вероятно Ласитър беше леденостуден каубой, за когото нищо друго нямаше значение освен доларите в брой и хубавите жени. Тя му предложи и от двете в изобилие и въпреки това той беше отказал!
Бриджит пъшкаше, въпреки че усилията на Смайли Мак Кол не успяваха да възпламенят огън в нея. Просто се преструваше пред него. Мъжете обичаха да имат чувството, че могат да задоволят една жена.
Ласитър! — мислеше тя. — Затова, че ме отблъсна, ще те убия!
Мъжът върху нея се изтърколи настрана запъхтян. Усмихваше се широко. Ъгловатото му, покрито с белези лице, имаше мъжествено излъчване. Не беше поплювко, боже опази! Вероятно той е мъжът от мечтите на много жени. Но преди него Бриджит Кимброу беше имала Ласитър!