Ласитър издърпа пищящата Гуендолин Кимброу зад колата. Каскит Дешър с усилие успя да удържи на място двата коня. Той бързо завъртя спирачката на колата.
Когато конят на Гуен Кимброу падна на една страна, Ласитър видя раздробената ръкохватка на седлото. Наведе се над ридаещото момиче и разкъса плата на ръкава й. Ризата някога беше принадлежала на Мич Бърнс.
Ласитър въздъхна облекчено. Гуендолин беше наранена само от една треска от дръжката. Той цепна кожата над мишницата й, за да предизвика силно кръвотечение на раната.
Ласитър погледна разкривеното в гримаса лице на Бриджит Кимброу. Див гняв се надигна в него. Що за жена беше това?
Минаваше с ледено безразличие през трупове само за да се домогне до това богатство, за което нямаше никакво право да претендира.
— Качи я на колата — каза Орвил Мак Интайър дрезгаво. Зад капрата е на сигурно място.
Ласитър свирна. Неговият Груло се приближи грациозно. Щом жребецът се изравни с колата, Ласитър се хвана за седлото.
— Карай, Каскит! — просъска той. — Трябва да хвана това бясно куче!
— Ти си луд, Ласитър! — каза Каскит. — Той ще те застреля като прериен заек!
Ласитър не обърна внимание на думите му. Пришпори Груло с вик и животното се понесе към скалата с огромни скокове.
Куршумите свистяха край ушите на Ласитър.
Той се наклони странично на седлото, така че да представлява възможно най-малка мишена. Надяваше се, че Кено Бакет няма да се сети веднага вместо по него да стреля по коня. Непрекъснато отклоняваше животното ту на едната, ту на другата страна, за да няма Кено Бакет достатъчно време да се прицели точно.
Разстоянието до скалата се скъсяваше бързо.
Ласитър хвана дръжката на уинчестъра си и го извади от кобура. В този момент един куршум улучи Груло. Ласитър усети как по тялото на животното премина тръпка. Но то все още не падаше. С див вик той го пришпори още веднъж. Изглежда, то се съвзе. Скоковете му пак станаха по-големи, но с всеки изминал миг то отпадаше.
Както тичаше с всички сили, Груло се преобърна.
За щастие Ласитър вече беше извадил краката си от стремената. Отблъсна се встрани и се преобърна във въздуха. Ударът от падането почти спря дъха му, но успя да се претърколи през рамо. Един куршум профуча съвсем близо до него над скалистата земя.
Ласитър веднага се изправи и продължи да тича по-нататък на зигзаг. Сега стрелбата зад него се чуваше ясно. Вероятно Каскит Дешър и Сидни Блад стреляха, за да накарат Кено Бакет да потърси прикритие.
Ласитър видя над себе си подобната на саксия скала. Приближи се до една купчина скални отломъци, зад които можеше да се прикрие.
До ушите му достигна сърдитото ръмжене на Кено Бакет. Един куршум профуча близо над главата му, той скочи зад един скален блок и запъхтяно пое дъх.
Трябваше му доста време, докато пулсът му се нормализира. Пробягването на тези двеста ярда доста го беше изтощило.
Изстрелите при колата замлъкнаха.
— Ела де, кучи сине! — ревеше Кено Бакет над него. — Ще ти одера кожата, Ласитър!
Ласитър тихо се засмя. Сега, след като Кено Бакет се беше нахвърлил срещу него, той щеше да го спипа. Уверен бе в това. За такава борба на грамадния мъж му липсваше търпение.
Ласитър леко се надигна, така че да може да погледне към колата.
Освен Бриджит Кимброу всички останали бяха слезли от конете сй. Каскит Дешър и Сидни Блад вече не бяха на капрата, сигурно се прикриваха зад колата с оръжията си.
Смайли Мак Кол и Чък Мейсън стояха малко безпомощни до конете си.
Ласитър знаеше, че в този момент Мак Кол пресмята шансовете си. Обещанията, които Бриджит Кимброу вероятно му бе дала, сигурно не бяха незначителни. Но Мак Кол е човек, който залага само на сигурно. А и не е толкова безскрупулен, че да затрие половин дузина човешки живота, за да забогатее.
Над Ласитър ехтяха изстрели. Кено Бакет стреляше с уинчестъра си непрекъснато. После отново започна да крещи:
— Покажи се най-сетне, копеле! Не се крий, а се бий като мъж!
Ласитър се усмихна.
Бакет вече се изнерви. Той напусна мястото си. Ласитър чу шум от търкалящи се камъни.
И той тръгна веднага. Притича до една вдлъбнатина в скалата и се притисна в нея. Оттук можеше да се добере догоре. Стоеше там, без да мърда. В тишината се чуваше шум от зареждане на уинчестър.
Ласитър чакаше. Мина почти четвърт час.
След това оръжието на Кено Бакет пак затрещя. Куршумите се удряха в скалата, зад която Ласитър отдавна вече не беше.
Той се раздвижи чак сега. Разбра, че Кено Бакет не може да види вдлъбнатината в скалата. Бързо се промъкна още малко нагоре, но отново спря, щом великанът прекрати стрелбата.