Бакет се смееше истерично.
— Какво става, Ласитър? Напълни ли вече гащите? Защо не си размърдаш задника и не се опиташ да ме свалиш от скалата? Отговори, страхливо куче!
Ласитър не му направи тази услуга. Търпеливо чакаше, докато Бакет пак си изпусне нервите и започне да стреля. Този път успя да мине през цялата вдлъбнатина, но много се задъха. Опита се да диша безшумно с отворена уста, когато Бакет спря да стреля.
Бакет още веднъж смени позицията си. Този път не каза нищо. Дали беше забелязал, че Ласитър вече не е зад скалния блок?
Чу се скърцане на ботуши в пясъка.
Ласитър извърна глава и видя, че конят му все още конвулсивно потръпва. Силно стисна устни. Много му се искаше да доубие раненото животно, но щеше да издаде местонахождението си на Кено Бакет.
Взе уинчестъра с лявата си ръка, за да освободи дясната за ремингтъна. Беше достатъчно близо до Бакет, за да го достигне куршум от револвера му.
Сега Ласитър вече нямаше намерение да чака Бакет да се размърда. Безшумно се промъкна през острите ръбове на скалата. Спря, щом чу учестено дишане. Нервите му бяха опънати до скъсване. Знаеше, че между него и огромния мъжага имаше само един скален отломък.
Чуваше тихите ругатни на Кено Бакет, който дращеше по скалата с дръжката на уинчестъра си.
Ласитър продължи да се промъква. Знаеше, че адски трябва да внимава, защото искаше да хване Кено Бакет жив. Трябваше да го принуди да даде показания кой му е възложил поръчката да застреля Гуендолин Кимброу. Едва когато Бриджит Кимброу иде в затвора за престъпленията си, Гуендолин може да бъде в безопасност.
Ласитър се появи иззад скалата с един скок.
Кено Бакет беше обърнат с гръб към него и се взираше в отсрещния стръмен склон, в чието подножие предполагаше, че е Ласитър.
Бакет действаше бързо. Тъкмо Ласитър беше изрекъл „предай се“, той вече обръщаше уинчестъра и стреля.
Куршумът сигурно щеше да улучи Ласитър, ако инстинктивно не се беше хвърлил на земята. Той все още не стреляше. Бакет хвърли уинчестъра си срещу него. Дръжката удари Ласитър в лявото рамо и го отхвърли встрани.
Кено Бакет, ръмжейки, извади колта.
Ласитър видя, че дулото на пистолета се вдига.
Не можеше повече да се бави, ако не искаше да умре тук.
Ремингтънът подскочи в ръката му, когато изстрелът изтрещя.
Кено Бакет се сгърчи. Големият му юмрук се отвори и тежкият колт изтропа върху скалите, плъзна се по наклона и изчезна в бездната.
Ласитър се изправи. Видя как мощното тяло на великана се олюлява. Ласитър все още не можеше да разбере къде беше улучил Бакет, но след това забеляза червеното петно над въжето, което Бакет беше вързал около тялото си.
Пъшкайки, Кено Бакет се опря на скалата. Коленете му трепереха. Устните му бяха отворени наполовина, но не каза нищо.
— Тя не го заслужаваше, Кено! — каза Ласитър дрезгаво. Бакет се свлече до скалата. Устните му се раздвижиха.
Малките му светли очи гледаха умолително. Ласитър се приближи и се наведе над него. Бакет само прошепна:
— Вземи… ме… в Лордсбърг, Ласитър! Аз… не искам… да бъда заровен… тук, в пустошта! Обещай ми… Ласитър!
Ласитър кимна.
— Ще те откарам в Лордсбърг, Кено — каза той дрезгаво.
— Благодаря, Ласитър… — Главата на Кено Бакет увисна встрани и се удари в скалата. После той рухна. Празните очи бяха втренчени някъде встрани от Ласитър.
Трябваше му известно време, докато се съвземе. Към действителността го върна цвиленето на сивия кон на Бакет. Кено Бакет беше тежък като канара. Ласитър се запъхтя, докато успее да сложи огромния мъж върху седлото, и тръгна със сивия кон по пътя между скалите към своя Груло, за да сложи най-сетне край на мъките му.
Междувременно Каскит Дешър беше насочил колата към скалите. Явно е очаквал, че Ласитър вече е ликвидирал Бакет.
Бриджит Кимброу беше мъртвешки бледа. Същевременно Ласитър видя в зелените й очи и израз на облекчение, когато разбра, че Бакет е мъртъв. Значи и той нямаше да може да даде показания срещу нея.
Ласитър не я удостои с нито един поглед.
Каза на Блад, че е обещал на Бакет да го закара в Лордсбърг и го погребе в благословена земя. Сложиха мъртвия до трупа на Джим Харууд в колата.
Ласитър яздеше сивия кон на Бакет. Животното се съпротивляваше срещу новия ездач, но Ласитър бързо го обузда.
Той не ламтеше за доларите, които Кено Бакет беше задигнал от касата на Джуд Донован. Даже още не знаеше какво да прави с тях, но сигурно щеше да му хрумне нещо.
Ъгловатото лице на Мак Кол изглеждаше разкривено. Неговата почти бяла коса блестеше на яркото слънце, като свали каубойската шапка и прокара ръка по главата си. Гледаше Ласитър с крайчеца на очите си. Вероятно в този момент си казваше, че и с него Ласитър щеше да свърши по същия начин както с Кено Бакет.