Бриджит Кимброу скочи и излезе от стаята.
През следващите дни Ласитър често я виждаше с Брукинг Мълрой. Във Феникс Мълрой имаше една стара, злобна и безцветна жена. Вероятно го ласкаеше това, че младата хубава вдовица на Кимброу проявява интерес към него. А че този интерес беше насочен повече към парите му, а не към самия него, изглежда, старият козел не забелязваше.
На Ласитър му беше безразлично, стига двамата да не скроят някой гаден номер на Гуендолин Кимброу.
След три дни Мълрой дойде при Гуен. Той й предложи да му продаде дела на Кимброу във фермата. Джеймс Т. Бейли беше против, а Ласитър — за, защото щеше да се наложи Гуендолин Кимброу винаги да се осланя на някой друг, който да се занимава с работите й вместо нея.
Гуендолин Кимброу послуша Ласитър и на следващия ден бе по-богата с половин милион долара в брой, които се намираха в една банка в Сан Франциско.
Но всичко това изобщо не интересуваше Гуен Кимброу.
Тя не искаше нищо друго освен Ласитър.
Той й беше дал да разбере, че за една жена има нещо много по-хубаво от това да притежава много пари.
Разбира се, Ласитър не й разказа, че мащехата й е отговорна за смъртта на нейния баща, но тя по някакъв начин чувстваше това. Беше казала, че никога не е можела да търпи Бриджит и още в деня на оповестяването на завещанието тя се издължи на мащехата си за стоте хиляди долара откуп и я изхвърли от къщата.
По очите на Бриджит Кимброу ясно се четеше, че е изпълнена с омраза до върха на ноктите си и Ласитър трябваше да си отваря очите на четири, защото се страхуваше, че тя ще даде воля на омразата си, макар и нищо да не може да постигне с това. Ако Гуендолин Кимброу умреше сега, цялото състояние се наследяваше от нейната леля, която е била омъжена за брата на Клейтън Кимброу.
Ласитър усети как малкото зверче до него отново кара кръвта му да закипи. Малките й нежни ръце галеха набразденото му от белези тяло. Тя изпъшка, когато той се изтърколи върху нея. Гуен силно прехапа долната си устна, за да потисне вика си. Вкопчваше се в Ласитър, щом той се надигнеше и искаше пак да го притегли върху себе си.
Но Ласитър беше доловил шум и вече се чуваше пронизителният глас на Консуело, младата мексиканска камериерка на Гуен.
— Не може да безпокоите сега мис Кимброу. Тя е…
— Знам, че това леконравно момиче сега се забавлява с онзи тип! — изрева един яростен глас.
Вратата изпращя. Някой се беше хвърлил върху нея. С един скок Ласитър излезе от леглото. Гуендолин глухо извика.
Отново се чу трясък. Вратата все още не се поддаваше. По нея някой тропаше с юмрук.
— Отворете, мис Кимброу, или ще прострелям ключалката!
Без съмнение това беше гласът на Брукинг Мълрой. Ласитър се питаше какво беше накарало новия господар на фермата Кимброу да побеснее така, че да забрави всякакво приличие и да иска със сила да влезе в спалнята на една млада дама.
Той бързо намъкна дрехите си и даде знак на Гуен да успокои Мълрой.
— Момент, мистър Мълрой! — извика тя. — Ще ви отворя веднага!
Гуен също бързо се облече, отиде до вратата и изчака, докато Ласитър си сложи колана с револвера, а след това отвори.
Брукинг Мълрой се втурна в стаята като разгневен бик. Горящият му поглед се плъзна по разбърканото легло и подозрително погледна Ласитър и момичето.
Ласитър погледна встрани от Мълрой.
Много се изненада, като видя до Мълрой Смайли Мак Кол. Нали в крайна сметка наемният агент беше изгонен.
Погледът на Мълрой се задържа върху Ласитър. Показалецът му се насочи към лицето на Ласитър.
— Вие сте знаели! — изсъска той. — Иначе нямаше да съветвате тази развратница да ми продаде дяловете си!
— Мерете си думите, ако не искате да ви заседнат в гърлото, Мълрой! — отвърна Ласитър остро. — Какво е трябвало да знаем?
— Само не се преструвайте! — изджафка Мълрой. — Осведомих се. С Бейли сте били повече от час при Кимброу!
Ласитър изненадано вдигна вежди.
— Е и? Какво от това?
— Кимброу е разорил фермата! Той почти е фалирал! Стоте хиляди долара, които е натикал в гърлото на Донован, са били последните му пари! — процеди Брукинг Мълрой, треперейки от гняв.
— Това не ми е било известно, Мълрой — отвърна Ласитър хладно.
— Вие сигурно сте го знаели, мис Кимброу! — изфуча Брукинг Мълрой. — Сделката, която сключихме, е предприета от ваша страна с измамнически намерения! Аз я смятам за невалидна! Върнете ми парите обратно и аз няма да се занимавам повече със случая!
Ласитър пристъпи една крачка напред и хвана Мълрой за ревера на елегантното яке, което пресече дъха му.
— Не заплашвайте мис Кимброу, Мълрой! — изсъска той. — Нито тя, нито аз сме знаели, че баща й е фалирал. Това беше реална сделка, в която вие се надявахте да ударите голямата печалба. Сега сметката ви излиза крива. Нямате късмет, Мълрой! С това мис Кимброу няма нищо общо!