Кръчмарят почука на стената зад тезгяха.
Едновременно с един нисък, кривокрак мъж, който влезе през отворената врата до тезгяха, през другата, водеща към игралната зала, врата се вмъкна и Шийна Ларкин. Лицето й леко се изчерви. Иначе по нищо не личеше, че половината нощ се е отдавала на Ласитър до пълно изтощение.
Ласитър погледна към нея бегло, за да не привлича вниманието на останалите мъже върху себе си.
Кривокракият старик се приближи и попита Ласитър какво желае. Ласитър си поръча яйца със сланина, хляб и кана кафе. Старият се затътри обратно към кухнята.
Шийна говореше с кръчмаря, след това се отдели от тезгяха и тръгна към Ласитър. Сега беше облечена в бяла фланелена риза на големи ромбове, която закриваше гърдите й, и тесни панталони от груб плат.
— Здрасти — каза тя, като че ли виждаше Ласитър за първи път.
— Здрасти — отвърна той със сдържана усмивка.
— Мога ли да седна, мистър? — попита тя.
Ласитър посочи празния стол до себе си. Тя седна, опря лакти върху масата и отпусна хубавото кукленско лице върху дланите си. Без да движи устни, тя каза тихо:
— Донован иска да те види. Скоро ще бъде тук.
Ласитър само се усмихна. Попита тихо:
— Знаеш ли какво прави тук Газман?
— Изглежда, ти е голям приятел, а? — отвърна тя. И тъй като Ласитър не отговори нищо, тя каза: — Снощи той напусна Уулфс Хоул.
Ласитър беше изненадан. Очевидно Сидни Блад се е страхувал от него повече, отколкото обратното.
Преди да успее да зададе още един въпрос, вратата към игралната зала се отвори. Влезе Боб Ларкин и я задържа отворена.
Ласитър, присвил леко клепачи, наблюдаваше високия, широкоплещест мъж, който се приближи към масата му с тежки стъпки. Трей и Боб го следваха и застанаха диагонално зад него, когато грамадният мъж издърпа един стол и го възседна като кон, разполагайки се срещу Ласитър. Кели Ларкин го нямаше. Ласитър още не беше се срещал с Донован, но беше ясно, че само това можеше да е той.
Донован щракна с пръсти и каза с плътен глас:
— Извинявай, Шийна! Това е мъжки разговор.
В очите на Шийна Ларкин проблясна гняв. Но тя се подчини безмълвно. Единственият израз на протест беше, че силно затръшна зад себе си вратата, водеща към игралната зала.
— Значи ти си Ласитър — каза Донован и го измери безцеремонно със студените си сиви очи. Той не дочака отговора на Ласитър, а продължи:
— Отдавна нищо не съм чувал за теб. Къде се скри от Уелс Фарго? Оттатък при мексиканците ли?
Ласитър сви рамене.
— За съжаление бях преследван от кръволока на Уелс Фарго — отвърна той.
— Какво те води в Уулфс Хоул?
— Чух за твоя град и исках да се убедя, че човек може да се скрие от закона тук на сигурно място.
На Ласитър не му убягна дебнещият израз в очите на Донован.
— Защо искаш да узнаеш това? — попита босът на бандитите.
Ласитър се ухили.
— Замислил съм един удар и ми трябва място, където след това мога да се оттегля, без да има опасност, че може да ме намерят.
— Хм. Какъв е този удар?
— Минната банка в Силвър Сити.
Най-напред Донован се втренчи в Ласитър така, сякаш имаше пред себе си луд, след това гръмогласно се разсмя.
— На това не бих се осмелил дори аз е моята банда, Ласитър. Това е чисто самоубийство.
— Но не и ако всичко е планирано и човек има на разположение няколко надеждни мъже.
— Хм! — Донован се наведе напред. — Знаеш каква е цената и, когато давам убежище на някой, който бяга от закона.
Ласитър кимна.
— Половината от плячката. Съгласен съм.
Донован беше изненадан.
— Колко смяташ, че ще паднат? — попита той, превърнал се целият в слух.
— Ако имам късмет, около 100 000. Ако не, най-малкото 50 хил.
Донован облиза устни.
— Трябва ти една малка армия, Ласитър.
Сега по лицето на Ласитър се разля широка усмивка.
— Не сме много, Донован. Но сме по-добри от една малка мия.
За миг сивите очи на Донован проблеснаха. След това той кимна и стана.
— Не си губи времето, Ласитър. Няма защо да се страхуваш от закона, щом си в Уулфс Хоул и се придържаш към моите правила.
— Това исках да чуя, Донован. Щом закуся, тръгвам.
— Успех. С удоволствие бих ти правил компания по време на закуската, но там горе… — той многозначително посочи с палец към тавана на кръчмата… ме чака нещо, за което трябва да се погрижа.
Ларкинови се изхилиха мръснишки. Донован мина през кръчмата и изчезна в игралната зала, окато близнаците Ларкин отидоха да се черпят с уиски на бара.