Выбрать главу

Ласитър си отдъхна.

Първата част от плана му успя.

Сега всичко зависеше от това каква задача имаше наистина за него Джеймс Т. Бейли в Лордсбърг.

3.

Джеймс Т. Бейли изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да скочи. Той гневно гледаше Ласитър със зеленикавите си.

Очи и конвулсивно свиваше и отпускаше юмруците си.

— Луд ли сте, Ласитър! — избухна той накрая. — Кажете, че това не е вярно!

— Да съм луд ли? — попита Ласитър. — Не знам. Има няколко души, които твърдят това. Днес станаха с един повече, нали?

Джеймс Т. Бейли подскочи. В черния си костюм, с тънките мустаци и пепснето върху носа той приличаше на дресиран пингвин, но Ласитър знаеше, че този мъж имаше своите качества, иначе нямаше да работи за бригада № 7 дори и само на този етап.

— Това не е детска игра, мистър Ласитър! — изръмжа той така, че стъкленото шише на газената лампа задрънча. Да не мислите, че това е цирк и можете да се правите на клоун?

— Успокойте се, Бейли — каза Ласитър хладно. — Ако още от самото начало открито ми бяхте казали всичко, сега можехме да си спестим тези неприятни разправии.

— Какво общо има това, по дяволите? — изсъска Бейли. — Казах ви, че трябва да почакате още две седмици в Лордсбърг и толкова. Трябваше да следвате заповедите ми, Ласитър. Не си въобразявайте, че можете да свършите всичко сам. Аз съм този, който решава! Вие ще правите това, което ви кажа!

Ласитър настръхна.

Откакто работеше за бригада № 7, никой не беше разговарял така с него. Ако този тон беше новата мода тук, след изпълнението на задачата щеше да обърне гръб на организацията.

— Замълчете за малко, Бейли? — просъска той в отговор. — Ако се мислите за велик стратег, тогава, по дяволите, идете вие в Уулфс Хоул! Това, в което съм убеден, е, че Донован ще ви застреля в деня на пристигането ви.

Адвокатът пребледня.

— И какво смятате да предприемете сега, след като вече познавате Уулфс Хоул? — каза Бейли малко по-спокойно. — Ако се върнете в гнездото на бандитите, ще се нахвърлят върху вас и ще ви убият!

— Това са неща, които можем да обсъдим, ако най-сетне ми кажете за какво става дума, Бейли. Какъв интерес има Бригада № 7 да унищожи Джуд Донован? Изплюйте камъчето, Бейли! Престанете с играта на криеница.

Лицето на Джеймс Т. Бейли се разкриви в гримаса.

— Ако не беше толкова малко времето, щях да телеграфирам във Вашингтони да поискам да ми изпратят друг човек — изсъска той.

— Хващам се на бас, че ще го направите веднага, щом забележите, че съм напуснал Лордсбърг — каза Ласитър с широка усмивка. — Казали са ви, че нямат друг човек, нали? — продължи да човърка Ласитър.

— Нямат друг и нямат по-добър — изръмжа Бейли. — Е, добре, Ласитър. Забравете всичко станало досега. Вече добре познавате Уулфс Хоул. Може би това е едно предимство, ако се върнете и освободите заложниците.

— Заложници ли? — попита Ласитър изненадан. Джеймс Т. Бейли кимна. — Заложници: затова става дума, за нищо друго. Бригада № 7 не се интересува от Джуд Донован — във всеки случай поне за момента. Е, вървете, Ласитър, изкъпете се, а след един час ще се срещнем в хотел „Каноа“. Там ще ни чака фермерът Клейтън Кимброу.

Джеймс Т. Бейли се обърна и посегна към купа книжа върху бюрото си.

Ласитър вече можеше да си върви.

Той размишляваше дали да не каже на пингвина още веднъж мнението си, но после сви рамене и напусна офиса на Бейли. Не беше в състояние да превъзпитава типове като Бейли. Такива като него винаги ще ги има. И за съжаление хората от този сорт бяха повече, отколкото тези от другия.

Ласитър се върна в пансиона, в който беше наел стая. Банята вече беше приготвена за него. Поръча това, преди да отиде при Бейли, за да се подсигури.

Топлата вода му подейства добре.

Куп мисли минаваха през главата му.

Питаше се какво ли щеше да излезе от разговора с фермера. Очевидно Кимброу имаше нещо общо със заложниците, за които Бейли беше говорил. Доколкото познаваше Донован, междувременно Кимброу трябваше да му плати тлъст откуп.

Ласитър излезе от дървената вана и се избърса. Банята се отрази добре и на тялото, и на душата му. Чувстваше се нов човек, когато облечен в чисти дрехи се отправи към хотел „Каноа“ по Степуокс Мейн Стрийт.

Клейтън Кимброу беше човек канара. Чепат като стогодишен дъб, устоял на не един ураган. Имаше сребристобяла коса, но това не го състаряваше, а напротив, в комбинация със здравия кафяв тен на лицето и гледащите открито сиви очи му придаваше нещо младежко, нещо, което напълно липсваше на Джеймс Т. Бейли например, който беше с няколко години по-млад от Кимброу.

Клейтън Кимброу не очакваше сам Бейли и Ласитър.