Говореше, а очите му пробягваха по стройното й тяло и сякаш я разсъбличаха. Калина знаеше, че не е първия мъж, който я оглежда така и това не я подразни: отдавна беше свикнала с мъжкия интерес. Улови се, че и тя го разглежда по същия начин, и страните й пламнаха. „Боже, каква съм глупачка — помисли си тя. — Защо стоим на средата, като истукани?“
— Заповядайте! — изведнъж се засуети Калина. — Настанете се на масата. Ей сега ще направя по едно кафе. Този дъжд няма да престане скоро.
— Да, благодаря! Отвратително време, наистина.
— Съблечете шлифера. За съжаление не мога да ви предложа нищо, което да изсуши дрехите ви — каза Калина, наведена над кафеварката.
— Стига ми, че ме пуснахте на сухо. На ваше място аз не бих отворил. Вие сте привлекателна жена, а в такова време и сама…
— Това като комплимент ли да го приема или като загриженост?
— И двете — каза човекът, като се оглеждаше за място, на което да закачи шлифера, но като не намери такова, го сложи на облегалката на един от столовете.
— Благодаря и за двете!
Калина сервира двете кафета и попита:
— Искате ли коняк? Запазила съм малко за особени случаи. Ще ви дойде добре.
— Като този ли?
— Моля?
— Като този случай ли? — повтори въпроса си непознатия.
— Не си прави илюзии, господинчо! Е?
— Ще изпия една чашка с удоволствие.
Калина донесе половин шише коняк и две чаши. Наля на него, след това на себе си и седна.
— Наздраве!
— Наздраве, госпожице!
— Госпожо. Омъжена съм.
— А защо да не минем на малки имена? Казвам се Митко. А вие?
— Калина. Та, значи — казваш — бизнесмен. Не те е грижа много за документите в чантата. Доста трябва да са пострадали.
Новият познат на Калина погледна към чантата. Около нея се беше образувала локвичка, както и под шлифера.
— А, това ли? Май ти създавам неприятности.
— Не се притеснявай. Ще почистя.
— Вътре няма документи, а само някои пътни принадлежности.
Той отново я загледа с онзи разсъбличащ поглед. Очите му шареха по отвореното деколте на работната й манта, която още не беше свалила.
— Винаги ли така упорито разглеждаш жените? — запита го, подразнена от неговата безцеремонност.
— Правиш ми впечатление. Рядко се среща жена с такъв усет за добър бизнес. Магазинът ти е подреден и с хубава стока.
— Не вярвам по деколтето ми да откривате тези неща.
— Пряма сте и това ми харесва. Ще запалите ли една цигара?
Калина посегна и си взе цигара от предложения й пакет и след това се наведе напред, за да я запали. Мъжът отсреща нарочно държеше запалката близо до себе си, та тя трябваше доста да го приближи. От деколтето й напираха две сочни форми. Калина проследи жадния му поглед и посегна да се прикрие с ръка. Облегна се назад и задърпа от цигарата, гледайки през прозореца. „Да спира проклетия дъжд, че да се маха тоя от тука. Ако сега дойде Пенко, не знам как ще се оправям.“
— За какво се замисли? — стресна я Митко.
— За международното положение, приятел. Допий си кафето. Дъждът скоро ще престане.
Съзнаваше, че това не е вярно. Бурята бушуваше все така яростно, а вече беше нощ. Струваше и се, че стоят тука цяла вечност. Погледна часовника на отсрещната стена — беше едва осем и половина и това донякъде я успокои.
— Обидих ли те с нещо? — попита я Митко, като същевременно се пресегна и хвана ръката й в своята, но тя рязко я издърпа. Този започваше да не й харесва. Направо и стана антипатичен.
— Вече е време да си ходиш — каза тя и стана.
— В тоя дъжд?! Нима ще ме изгониш? Тъкмо започнах да изсъхвам.
„Трудно ще се отърва от този навлек“ — си помисли Калина, а на глас каза:
— Надявам се, че няма да стоиш тук цяла нощ.
— А защо не? Прекарваме си чудесно.
— Забравяш, че съм омъжена и мъжът ми ще дойде скоро.
— А, да. Мъжът ти.
В този момент изгасна тока. Изминаха няколко секунди в мълчание, но на нея й се стори, че измина цял час. Усети, че сърцето й започва да бие учестено. За пръв път изпита страх от факта, че е сама с този непознат човек, а отвън беше проклетата буря и пустите улици.
— Ще отида да донеса свещи — опита се да прикрие треперенето в гласа си, но не успя.
— Да ти помогна ли?
— Ще се оправя, познавам си магазина.
— Не се съмнявам, но все пак ще дойда с теб.
— По дяволите! — изруга Калина, препъвайки се в тъмното. Залитна напред и усети металния ръб на тезгяха да се врязва в корема й. Потърси вратичката, през която се минаваше от другата страна. Помогна й мощна светкавица, която освети целия магазин, макар и за част от секундата. Мина през нея и тогава усети ръцете му на кръста си.
— Господине! — извъртя се и го блъсна в гърдите. Казах ви, че сама ще се справя.