Реймънд Фийст
В царството на Мрачния
Тази книга е за Джени, Бил, Джоел и Стив. Защото споделиха таланта си.
Благодарности
Както винаги, на всички майки и бащи на Мидкемия за това, че ми дадоха свят, в който да творя.
На децата ми, Джесика и Джеймс, че ме връщат в реалността, без значение колко луд е светът около нас.
На майка ми, че е до мен.
На Джонатан Матсън, отново и завинаги.
На редакторския екип за това, че продължава да работи.
На читателите: без вас щях да правя нещо съвсем не толкова забавно.
1
Преследване
Една жена изпищя ядосано.
Тримата младежи събаряха сергии и блъскаха купувачи, докато си пробиваха път през вечерния пазар. Водачът им, висок, широкоплещест и червенокос, посочи гърба на отдалечаващата се плячка и изкрещя:
— Ето го!
Нощта се спускаше над пристанищния град Дърбин. Търговците се мъчеха да приберат по-ценните вещи от сергиите си, защото младежите прегазваха всичко, което пречеше на преследването им. Въобще не обръщаха внимание на хаоса и гневните крясъци, които оставяха зад себе си.
Лятната жега от пустинята Джал-Пур бе попила в стените и плочниците на града въпреки лекия бриз от морето. Дори чайките бяха накацали мързеливо и очакваха някаква плячка да падне от количките на търговците. По някоя от по-амбициозните се издигаше с крясъци за момент-два, след което бързо се връщаше при останалите.
Вечерните пазари бяха препълнени, защото повечето жители на града бяха изкарали горещия следобед по сенките. Животът течеше бавно в най-горещите дни на лятото. Жителите на пустинята знаеха, че не могат да се преборят с природата. Нещата се движеха по волята на боговете.
Така че гледката на трима въоръжени и опасни мъже, преследващи друг, не беше необичайна, но бе неочаквана с оглед на времето. Просто бе твърде горещо, за да се тича.
Мъжът, когото преследваха, приличаше на жител на пустинята — носеше свободна роба, широки гащи и син тюрбан. Бе обут с ниски ботуши. Водачът на преследвачите приличаше на северняк, вероятно от Кралството или Свободните градове. Рижата му коса беше необичайна за Велики Кеш.
Спътниците му също бяха младежи — единият широкоплещест и с тъмна коса, другият малко по-слаб и русоляв. Всичките имаха слънчев загар и бяха мърляви, а навъсените им изражения сякаш им добавяха още години. Вместо обичайните роби и сандали носеха дрехи като жителите на Долината на сънищата — бричове, ленени ризи, ботуши за езда и кожени елеци. Най-вероятно бяха наемници.
Излязоха на широк булевард, водещ към доковете, и мъжът се шмугна между търговците и минувачите, които се прибираха към къщи. Водачът на преследвачите за момент спря и каза:
— Насочва се към зърнения кей.
Посочи на русокосия младеж да поеме по успоредната улица и махна на тъмнокосия да го последва.
— Надявам се, че си прав. Почнах да се изморявам от цялото това търчане.
— Прекарваш твърде много време по кръчмите, Зейн — усмихна се водачът. — Май трябва да те върнем на острова под нежните грижи на Тиленбрук.
По-ниският младеж изръмжа — не виждаше и капка хумор в изказването — и обърса потта си с ръкав. След това побърза да настигне спътника си.
Жителите на Дърбин имаха опит с дуели, побои, гангстерски войни и безредици и когато Джоми и Зейн стигнаха до ъгъла, зад който бе изчезнал мъжът, новината за преследването вече ги бе изпреварила и улицата бе почти опустяла. Минувачите бяха усетили приближаващата опасност и бяха изчезнали кой където свари. Вратите се затваряха, кепенците се затръшваха, а който нямаше къде да се прибере, търсеше подходящо укритие.
Джоми Килироо се беше съсредоточил върху гърба на мъжа, а Зейн оглеждаше всяка врата и прикритие за евентуална засада. Но засега виждаше само жители на Дърбин, които се скатаваха, за да изчакат опасността да премине.
Беглецът се шмугна зад ъгъла в края на булеварда и Джоми каза:
— Право в ръцете на Тад, ако е бърз както обикновено.
— Сури няма да му избяга — ухили се Зейн.
От месец Джоми, Тад и Зейн бяха по следите на този мъж, Азис Сури, търговец, който внасяше подправки и масла от Свободните градове. Освен това знаеха, че е шпионин и търговец на информация, с връзки с Нощните ястреби, Гилдията на смъртта. Преди месец, по време на Средилетните празници, бе имало опит за дестабилизиране на Империята, предотвратен от агенти на Конклава на сенките, и сега те издирваха оцелелите убийци, за да довършат делото си.
Зейн се мъчеше да не изостава от Джоми. Беше не по-малко издръжлив, но не можеше да се мери с дългата крачка на приятеля си. А може би наистина прекарваше твърде много време по кръчмите. Напоследък панталоните малко му стягаха.