Започна да се смее. Какви ги мислеше? Сега служеше на Конклава, въпреки че не бе полагал официална клетва. Откакто бе занесъл на Пъг вестта за талноите и света на дасатите, непрекъснато изпълняваше задачи за него.
Все още подсмивайки се, той тръгна към кръчмата. Реши, че служи на целия свят и че дните му като владетел са безвъзвратно отминали. Но поне животът беше интересен.
След десет дни Каспар водеше коня си през претъпканите улици на Хигара. Градът се бе променил през последните години и навсякъде се виждаха следи от просперитет. Имаше много нови сгради. При предишното му преминаване градът се ползваше като база за армията на Мубоя при настъплението на юг. Сега единствените мъже в униформа бяха градските стражи. Каспар забеляза, че униформите им приличат на тези на редовната армия. Ясен знак, че Хигара вече е част от Мубоя.
Отправи се към странноприемницата, в която бяха приказвали с генерал Аленбурга преди три години. Вече нямаше войници и едно момче изтича да се погрижи за коня му. Беше приблизително на възрастта на Йорген, когато се бяха срещнали, и напомни на Каспар за главната цел на пътуването му. Бившият херцог реши да не мисли колко малка е вероятността да намери двама души в тази огромна страна и подаде една монета на момчето.
— Измий мръсотията и го изчеткай.
Хлапето се усмихна и прибра парите.
Каспар влезе в странноприемницата и се огледа. Беше пълно с търговци, които обядваха.
— Господине? — попита мъжът зад тезгяха, щом Каспар застана пред него.
— Ейл — отвърна Каспар, извади една медна монета и я остави, щом му сервираха халбата.
Мъжът извади пробен камък, провери цвета на монетата и каза:
— Ще стигне за две.
— Почерпи се — отвърна бившият херцог.
Мъжът се усмихна.
— Още ми е рано. Благодаря, може би по-късно.
Каспар кимна и попита:
— Къде се намира местният гарнизон?
— Нямаме. На около ден път на юг има гарнизон, в Дондия. След като Сасбатаба се предаде, войската се изтегли. Веднъж в седмицата минава патрул, освен това имаме градско опълчение, което да помага на стражата. Може да се каже, че вече има мир.
— Сигурно е приятно разнообразие.
— Няма спор.
— Имате ли стаи?
Мъжът кимна и извади ключ.
— В края на стълбището, последната стая вляво. Има прозорец.
Каспар взе ключа.
— Къде е седалището на стражата?
Барманът му обясни и след като хапна студено говеждо с притоплени зеленчуци, Каспар тръгна натам. Градът се превръщаше в търговски център. За момент Каспар изпита известно съжаление. Флин и останалите търговци от Кралството щяха да открият тук, каквото търсеха. Четиримата търговци бяха причината да попадне на талноя и бяха загинали, без да осъзнаят каква роля са изиграли.
Като се сети за това проклето нещо, Каспар се зачуди дали не трябва да си постави срок, след който да прекрати търсенето на Йойхана и Йорген.
Лесно откри сградата на стражата и отвори вратата.
Един младеж със значка на туниката — седеше на маса, служеща за писалище — вдигна глава и попита с цялото самочувствие на младок, натоварен отскоро с отговорност:
— Какво мога да направя за вас?
— Търся един човек. Войник. Казва се Бандамин.
Симпатичният светлокос младеж се престори, че мисли.
— Името не ми е познато. В коя част служи?
Каспар се съмняваше, че момчето ще знае къде е Бандамин, дори да знаеха частта.
— Нямам представа. Той е от едно село на север оттук и е бил принуден да служи.
— Принуден значи? Най-вероятно е с пехотата на юг.
— Търся и едно момче. Около единадесетгодишно — Каспар се зачуди колко ли е пораснал Йорген и показа предположението си с ръка. — Вероятно горе-долу толкова високо. С руса коса.
Младежът сви рамене.
— Непрекъснато минават момчета. Керванджии, бегълци, бездомници, джебчии. Мъчим се да ги гоним от улиците. Често се събират в банди.
— Къде да намеря подобна банда?
Младият мъж му отправи нещо като подозрителен поглед, който по-скоро изглеждаше нелеп.
— За какво ви е момчето?
— Бащата е принуден да отиде в армията; момчето тръгва да го търси. А майката търси и двамата.
— А вие търсите майката?
— Всичките. Приятели са ми.
Младежът сви рамене.
— Съжалявам, но ние знаем само тези, дето причиняват неприятности.
— Та къде да намеря бандите?
— Обикновено са около кервансарая или пазара. Ако се съберат много на едно място, ги подгонваме, но те просто се събират другаде.
Каспар благодари на младежа и излезе. Огледа улицата, сякаш търсеше вдъхновение. Все едно обикаляше бойно поле и търсеше определена стрела сред десетките хиляди. Вече беше късен следобед. За разлика от горещия Кеш, тукашните пазари работеха непрекъснато и нямаха почивка през деня. Все пак най-голямата посещаемост щеше да е преди залез-слънце. Оставаха му около два часа и половина.