Селото се казваше Тимбе и бе превземано три пъти, два от които от Мубоя. Намираше се на половин ден езда от Кадера, южната база на армията. Каспар бе научил, че генералът е пристигнал тук на проверка след последните стълкновения.
Единственото, което не демонстрираше загубата на Мубоя, беше липсата на отстъпващи войници. Но от разположението на частите и видимите поражения Каспар можеше да каже, че офанзивата на махараджата е спряна. В най-добрия случай щеше да има временно примирие. В най-лошия след няколко дни щеше да последва контраофанзива.
Нямаше проблем да намери командната шатра — тя бе разположена на един хълм над бойното поле. Докато се изкачваше, видя как войниците окопават южните позиции и придоби окончателна представа за тактическата ситуация.
Един офицер и един войник му махнаха да спре.
— Какво искате? — попита офицерът.
— Да говоря с генерал Аленбурга — отвърна Каспар и слезе от коня.
— Кой сте вие? — офицерът беше млад, изморен и мръсен. Белият му тюрбан беше станал бежов от калта, а по ботушите и панталоните му имаше кървави пръски. Тъмносините туники не можеха да скрият петната от кръв по двамата с войника.
— Каспар от Оласко. Ако паметта на генерала е измъчена от скорошните битки, припомнете му за чужденеца, който го посъветва да остави стрелците в тила при Хигара.
Офицерът, който явно беше готов да го отпрати, промени мнението си.
— Бях в кавалерията, която излезе във фланга на стрелците. Помня мълвата, че някакъв чужденец предложил това на генерала.
— Радвам се, че ме помнят.
Младият мъж се обърна към войника.
— Виж дали генералът ще намери минута за стария си познат.
След няколко минути позволиха на Каспар да влезе в командния павилион. Той подаде поводите на коня си на войника и последва младия офицер.
Генералът сякаш бе остарял с десет години, но се усмихна, щом го видя. Тъмната му коса се беше прошарила и бе сресана зад ушите.
— Дошъл си да поиграем шах ли, Каспар? — каза той и му подаде ръка.
Бившият херцог се здрависа.
— Не очаквах, че ще ме запомните.
— Малцина ми предлагат брилянтен тактически план и ме бият на шах в един и същи ден — генералът му махна да седне до маса, на която бе разстлана голяма карта, и прати ординареца си за нещо освежително.
— Можеше да те използвам на няколко пъти, Каспар. Ориентираш се по-добре от повечето ми командири.
Каспар кимна на комплимента, взе чашата студен ейл, която му поднесе ординарецът, и попита:
— Откъде намерихте лед по тези места?
— Отстъпващите войски на нашия противник, така наречения крал на Оканала, имаха ледено хранилище в селото, което превзехме преди няколко дена. Успяха да унищожат повечето припаси, но нямаха време да се занимават с леда — генералът отпи и се усмихна. — За което съм им благодарен. Последния път, когато се видяхме, опитваше да закараш мъртъв приятел у дома. Какво те води по нашите земи?
Каспар помисли за нещата, които се бяха случили след предишната им среща.
— Този в ковчега стигна докъдето трябваше. После ме завъртяха други неща. А сега търся едни приятели.
— Така ли? Предния път каза, че сте търговци. Нима имаш приятели толкова на юг?
Каспар разбираше подозренията на генерала — все пак Аленбурга наскоро бе загубил решаваща битка.
— Всъщност са от север. Един мъж, Бандамин, е бил взет на служба на север оттук. Всъщност по-скоро са го отвлекли търговци на роби, които са го предали на армията ви.
— Случва се — призна генералът. — По време на война цивилизованите порядки не се спазват много-много.
— Той има жена и момче. Хлапето разбрало, че баща му е с вашата армия, и тръгнало да го търси. После майката тръгнала след него.
— А ти вървиш след майката — допълни Аленбурга.
— Искам да ги върна с момчето у дома.
— А съпругът?
— Ако е възможно, и него. Може ли да го откупя?
Генералът се засмя.
— Ако им давахме възможност да се откупват, щяхме да закъсаме. Най-хитрите все ще намерят начини. Не, срокът на службата му си остава пет години, без значение как се е записал.
Каспар кимна и каза:
— Не съм изненадан.
— Потърси момчето и майката. Децата са в обоза, на запад от хълма до потока. Съпругите и лагерните курви също са там.
Каспар допи ейла и се изправи.
— Няма да ви отнемам повече време, генерале. Вие сте изключително щедър.
— Какво мислиш за ситуацията? — спря го Аленбурга.
Каспар се поколеба за миг.
— Войната свърши. Време е да изковете мир.