Спуснаха се малко надолу, покрай войниците, които очакваха началото на нападението. В тила имаше няколко слуги с конете и обоза. Ерик махна на личния си скуайър, който бе останал с момчетата от обоза, и младежът извади чаши и наля вино от един мех. Накор взе своята и вдигна въпросително вежди.
— Вино преди битка?
— Защо не? — отвърна херцогът и отпи. След това обърса уста с ръкавицата си. — Сякаш си имам малко неприятности, та ме пратихте в другия край на Кралството да преследвам убийци.
Накор сви рамене.
— Някой трябва да го направи, Ерик.
Старият воин поклати глава.
— Накор, живях дълго и по-интересно от повечето хора. Ще излъжа, ако кажа, че искам да умра, но определено ми се ще да сваля този товар от плещите си — той погледна остро дребния исаланец. — Мислех, че съм на път, преди да се появиш онази нощ.
— Имаме нужда от теб.
— Кралят има нужда от мен.
— Целият свят — Накор понижи глас, за да не го чуят другите наоколо. — Ти си единственият високо издигнат човек в Кралството, на когото Пъг вярва.
— Разбирам защо той се разграничи от Короната — херцогът изгълта виното на три глътки, подаде празната чаша на скуайъра да я налее пак, след което му махна да се отдалечи. — Но трябваше ли да обижда принца на Крондор? Открито? Пред армията на Велики Кеш?
— Минали работи, Ерик.
— Ще ми се да бяха — херцогът сниши глас още повече. — Ако още не знаеш, принц Робърт беше призован.
— Това е лошо.
— Откакто се издигнах, имахме три принца на Крондор. Аз съм херцог само защото крал Риан взе лорд Джеймс в Риланон. Временната ми позиция трае вече девет години и сигурно ще продължи още девет, ако съм жив.
— Защо са призовали Робърт?
— Вие имате по-голям шанс да разберете — Ерик млъкна и загледа потъмняващото небе. — Политика. Робърт никога не е бил популярен в Конгреса на лордовете. Лорд Джеймс е благородник от Запада, което не допада на мнозина, които искат да са главните съветници на краля. Джеймс е проницателен почти колкото дядо си. А това име все още навява сериозни спомени. Лорд Джеймс от Крондор.
Накор се усмихна.
— Джими си беше оправен още преди да стане херцог — войниците вече очакваха сигнал да започнат изкачването. — Все пак имаме навика да запомняме величието и да забравяме недостатъците. Джими също направи своите грешки. Ако Робърт няма да свърши работа, тогава кой?
— Има и други братовчеди, по-способни — Ерик го погледна тъжно. — Може да се стигне до гражданска война, ако кралят не е внимателен. Той е потомък на крал Боррик, но няма синове, а много братовчеди ще имат основателни претенции за трона, ако остане без наследник.
Накор сви рамене.
— Живял съм дълго, Ерик. Кралете идват и си отиват. Нацията ще оцелее.
— Но на каква цена, приятелю?
— Кой ще е новият принц на Крондор?
— Това е въпросът, нали? — херцогът се изправи и махна на хората си да се приготвят. Вече бе достатъчно тъмно и трябваше да започнат нападението. — Принц Едуард е популярен, интелигентен, добър боец и би могъл да постигне консенсус в Конгреса.
— Така че кралят ще избере някой друг — засмя се Накор.
Ерик не отговори и махна на двама от хората си, нахлузили въжета през рамо, да тръгват по скалите. Те започнаха да се изкачват само с ръце и крака.
Накор ги гледаше как изчезват в спускащия се мрак. Движеха се мълчаливо, като паяци по стена. Знаеше, че това изкачване е опасно, но беше единственият начин да се спусне въже за останалите.
— Мисля, че принц Хенри ще получи поста, защото ще може да го заменят лесно, ако кралица Ан роди наследник. Ако Едуард получи Крондор, след няколко години… може да не успеят да го сменят — гласът на Ерик заглъхна, когато неговите хора достигнаха ръба на скалната площадка с езерцето.
— Странно място за таен вход, толкова високо в скалата — обади се Накор.
— Предполагам, че Нощните ястреби са го построили преди години. Според хората ми има следи от обработване на камъка. Може би е имало пътека, която е рухнала — той въздъхна. — Време е. Къде е твоят човек?
Накор кимна назад.
— Спи под каруцата.
— Викни го.
Накор отиде при каруцата с припасите и двете момчета, които я наглеждаха. Под каруцата лежеше едър мъж, който се надигна веднага щом Накор го подритна.
Ралан Бек се измъкна и надвисна над Накор. Беше висок почти седем стъпки и се извисяваше над дребния комарджия като канара. Исаланецът знаеше, че спътникът му е докоснат от Бога на Злото и носи мъничка частица от него, което го правеше необикновено опасен. Единственото предимство на Накор беше огромният му опит и така наречените му „номера“.