Озоваха се на зърнения кей, каменен док с три високи крана и два големи склада откъм брега. От другия край се показа Тад и изкрещя, че плячката им се е вмъкнала в тясната уличка между двата склада.
Джоми и двамата младежи не опитаха да се прикрият, защото вече познаваха прилично града и знаеха, че мъжът е влязъл в задънена уличка. Внезапно той изскочи от нея и хукна право към пристана. Залязващото слънце го заслепи и той вдигна ръка да заслони очите си.
Джоми посегна да го сграбчи за едната ръка, но мъжът отскочи, залитна и загуби равновесие. Джоми опита да хване робата му, но пак не успя. Мъжът отскочи заднишком, блъсна се в централния кран и падна през ръба на кея.
Изквича като куче, на което са прегазили лапата. Тримата младежи побързаха да надникнат през ръба. Дребният мъж беше сграбчил въжето на товарната мрежа и гледаше скалите долу. Беше отлив и само няколко пръста вода покриваха ръбестите камъни. Плоскодънните баржи, които прекарваха жито, бяха изтеглени и закотвени на по-дълбокото.
— Изтеглете ме! — изкрещя мъжът.
— Че защо? — обади се Джоми и обърса потта от челото си. — Накара ни да те гоним из целия град в тази убийствена жега. А ние просто искахме да поговорим.
— Знам ви, кръвожадни главорези — отвърна търговецът. — Вашите разговори докарват беля на хората.
— Кръвожадни главорези ли? — възкликна Тад. — Тоя май ни бърка с някого.
Зейн измъкна ножа от колана си.
— Брат ми по-скоро иска да каже, че ни бъркаш с други кръвожадни главорези. Аз не съм съвсем сигурен. Ако срежа въжето, какви ли са му шансовете?
Тад се наведе, сякаш проучваше въпроса.
— До скалите има двадесетина стъпки. Мисля, че шансът да се отърве само със счупен крак и ръка, или и двете, е доста голям.
— Зависи как ще падне — каза Джоми. — Веднъж видях как един падна от най-долното стъпало на стълба, по гръб, и си счупи черепа. Не умря веднага, а след известно време. Много се мъчи. Не че има значение.
— Да взема да го срежа и да видим — предложи Зейн.
— Не! — изпищя търговецът.
— Скоро ще дойде вечерният прилив — отвърна му Тад. — Ако повисиш още два часа, вероятно ще може да се пуснеш и да доплуваш до стъпалата — и посочи другия край на пристанището.
— Стига акулите да не му видят сметката — подметна Джоми.
— Не мога да плувам!
— Да, сигурно няма много възможности да се научиш в пустинята.
— Значи си загазил сериозно, приятел — каза Джоми. — Какво ще кажеш за сделка? Ти ще ни отговориш на един въпрос и ако харесаме отговора, те изтегляме.
— А ако не го харесате?
— Тогава той ще резне въжето — Джоми посочи Зейн. — И тъкмо ще видим дали падането ще те убие, или само ще те осакати, стига, естествено, да не се удавиш, като дойде приливът.
— Варварин!
— Да, често ми викат така, откакто съм в Кеш — усмихна се Джоми.
— Какво искате да знаете? — попита търговецът.
Джоми спря да се усмихва.
— Само едно. Къде е Йомо Кетлами?
— Не знам! — изпищя мъжът, докато се опитваше да намери опора за краката си във висящата мрежа.
— Знаем, че е някъде в града! Не се е измъкнал. И знаем, че работиш с него от години. Ето сделката: казваш къде е и те издърпваме. След това го намираме, научаваме каквото ни трябва и го убиваме. Няма за какво да се притесняваш.
— Или пък не ни казваш и те оставяме да висиш. Може пък някак си да успееш да се изкатериш и да се измъкнеш. Само че ще пуснем мълвата, че си издал Кетлами. И след това само ще те наглеждаме и ще го пипнем, като дойде да ти види сметката. Изборът е твой, приятел — усмивката на Джоми се върна.
— Не мога! — изпищя ужасено мъжът.
— Пет имперски сребърника, че няма да умре, като падне на скалите — предложи Тад.
— Не знам — отвърна Зейн. — Мисля, че шансовете не са съвсем равни.
— Добре, моите пет срещу четири твои?
— Става! — съгласи се Зейн.
— Чакайте!
— Да? — обади се Джоми. — Какво има?
— Моля ви, не режете въжето. Имам деца!
— Лъжец. Много добре знаем, че казваш на курвите, че нямаш жена.
— Не съм казал, че имам жена — призна дребосъкът. — Но се грижа за няколко копелета, които съм направил.
— Брей, ти си бил истински щедър — отбеляза Джоми.
— Има хора, които и това не правят. А аз взех най-голямото си дете да го уча на занаят.
— Какъв? — попита Зейн. — Търговия, шпионаж или мамене на карти?
— А бе — намеси се Тад, — ние стоим и си говорим глупости, а приливът идва.
— Е, и? — обърна се към него Джоми.