След това падна на колене и гласът му премина почти в шепот:
— Какво повелява нашият господар?
Човекът с амулета гледаше изумено, а после също се смъкна на колене, последван от всички мъже в залата. Още неколцина убийци се появиха от другите части на цитаделата, повикани от сигнала за тревога, и щом видяха коленичилите си събратя, също последваха примера им.
Бек отпусна меча и попита:
— Какво?
— Какво повелява нашият господар? — повтори мъжът с робата.
Ралан се зачуди какво да отговори. Спомни си подочутите дискусии между Пъг, Накор и останалите на Острова на чародея и каза:
— Варен го няма. Избяга в някакъв друг свят.
— Варен не е господар — отвърна онзи с робата. — Той беше от най-издигнатите слуги — отново докосна гърдите на Бек. — Усещам нашия господар вътре в теб. Той живее в теб, говори чрез теб. Какво повелява нашият господар?
Ралан беше дошъл за битка и това, което ставаше, надхвърляше неговите възможности за разбиране. Огледа бавно стаята и усети, че се изпълва с гняв.
— Не знам… — внезапно вдигна меча и закрещя: — Не знам!
Магнус и хората на Ерик влязоха през главния вход. Друг отряд влезе през вратата, от която бе дошъл Бек. Всички спряха при вида на жестоката картина. На пода лежаха двадесет и шест тела, но нямаше следи от борба. Двадесет и шест обезглавени трупа сред езеро от кръв. Главите се търкаляха навсякъде.
Огънят пращеше. Бек стоеше до него, целият в кръв. Ръцете му бяха алени чак до лактите, лицето му бе омазано с мръсотия. Магнус можеше да види лудостта в очите му. Младежът трепереше толкова силно, че сякаш щеше да се сгърчи в конвулсии.
Ралан Бек отметна глава и нададе вой, който отекна високо в камъните на тавана. Беше вик на раздразнение и ярост. Докато ехото още се носеше, погледна Магнус и извика като обидено разглезено дете:
— Това не беше забавно!
Обърса меча си в най-близкия труп и го прибра в ножницата. Взе едно от ведрата, които се топлеха до огъня, и го изсипа на главата си, без въобще да сваля шапката. След това вдигна от пода едно по-чисто наметало, за да го използва за кърпа. Щом се почисти, заговори пак:
— Магнус, като не се съпротивляват, не е интересно — след това се обърна към войниците. — Гладен съм. Някой носи ли ядене?
5
Подготовка
Миранда крещеше.
— Да не си полудял?
Викаше по-силно от необходимото в малкото помещение.
Магнус наблюдаваше с прикрита усмивка как майка му гневно се отдалечава от писалището на баща му, прави няколко крачки в тесния кабинет и се обръща намръщено. Тя често правеше шумни скандали за неща, които в крайна сметка се развиваха според желанието на баща му. Но Пъг бе опознал през годините жена си и знаеше, че има нужда от физическо изразяване на гнева, за да се отпусне.
— Полудял ли си? — извика пак Миранда.
— Не повече от теб, когато изкара половин година да следиш армията на Изумрудената кралица на Новиндус — отвърна Пъг спокойно и се изправи.
— Това беше различно! — извика Миранда, все още не се бе успокоила. — Пантатийските жреци не можеха да ме открият, нито да ми се противопоставят, дори да бяха успели. Освен това аз мога да се транспортирам без цуранските сфери, забрави ли?
Магнус видя, че баща му се кани да направи някакъв коментар — вероятно за това, че с Накор вече постигат сериозен напредък в транспортирането, но явно размисли и се отказа.
— Говориш за ходене в друг свят! При това в друго ниво на реалност! Кой знае с каква част от уменията си ще разполагаш там? — тя вдигна обвинително показалец. — Дори нямаш представа как да отидеш там. И не ми обяснявай, че ще използваш талноя на Келеуан, за да отвориш разлом. Запозната съм с разломите и знам, че може да се озовеш в някое отровно езеро, посред битка или кой знае какъв друг ужас! Ще скочиш абсолютно на сляпо!
— Няма — Пъг вдигна примирително ръце. — Моля те, трябва да научим повече за дасатите.
— Защо? — настоя Миранда.
— Защото ходих при оракула — нямаше нужда да им обяснява при кой оракул е ходил.
Любопитството на Миранда взе за момент връх над гнева.
— И какво ти каза тя?
— Те идват. За момента имаше твърде много неясноти за по-подробно предсказание. Ще я посетя отново. Но засега трябва да научим повече за тези същества.
— Но талноите на Новиндус са защитени и си седят в покой безброй години — контрира Миранда. — В такъв случай как дасатите ще ни открият?
Пъг само поклати глава.
— Не знам. Оракулът рядко греши.
Магнус усети, че спорът ще се задълбочи, и ловко смени темата.
— Пак ще попитам: как изобщо са попаднали в пещерата?