Пъг знаеше, че въпросът е реторичен, защото имаха множество хипотези, но беше благодарен на сина си за отклоняването на вниманието. Първата им идея беше, че някой от валхеру е пренесъл талноите като трофеи след завоевание в чуждия свят, но нямаше доказателства за това. Приятелят на Пъг, Томас, разполагаше със спомените на валхеру и според него опитът за нашествие бе завършил с унизително поражение за Драконовите господари, без да е пленен нито един талной. Дори неколцина драконови ездачи загинали при сблъсъка в света на дасатите. Така че оставаше едно-единствено заключение.
— Макрос.
Миранда кимна. Баща й, Макрос Черния, беше агент на Бога на магията.
— Всеки път като се обърнем и попадаме на някоя от схемите на баща ми — тя скръсти ръце и се замисли. — Помня… веднъж… — лицето й посърна, сякаш се връщаше към болезнен спомен. — Толкова години бях ядосана, че ме изостави…
Пъг кимна съчувствено. Беше присъствал на последната среща на жена си с Макрос и помнеше зле прикрития й гняв заради годините отчуждение. Освен това помнеше мъката й, когато чародеят саможертвено бе запечатал отвътре разлома, удържащ демонския лорд Маарг, в отчаян опит да спаси света.
— Ето че пак сме затънали в една от кашите му — в тона на Миранда имаше и горчилка, и следи от хумор.
Магнус се намеси, преди майка му отново да изпадне в мрачно настроение.
— Знаем, че дядо е поставил защити около първия талной и останалите в пещерата и че те още действат.
Двамата се обърнаха към него.
— Знаем го, Магнус. Каква е мисълта ти?
— Дядо никога не е правил нищо без причина. От това, което сте ми разказвали, стигам до заключението, че той е знаел, че един ден ще откриете талноя. А от това следва, че е знаел, че ще има конфронтация с дасатите.
Пъг въздъхна и се обърна към съпругата си.
— Баща ти знаеше повече от всички за пътуванията във времето. Дори да комбинираме знанията си, сигурно ще са една стотна от неговите. Това, което направи с Томас и древния валхеру Ашен-Шугар, способността да разгадае времевия капан на пантатийците и още много други неща. Опитвах да изуча колкото се може повече от работата му, но голяма част си остава мистерия. Но поне по този въпрос съм съгласен с Магнус. Той е оставил талноите на Новиндус по някаква причина и смятам, че тя засяга Конклава.
Миранда не изглеждаше убедена, но не възрази.
— Майко, ако дядо не е искал да намерим талноите, е щял да ги погребе под някоя планина и да останат там хилядолетия. Задава се нещо могъщо и опасно — Магнус направи помитащ жест с ръка. — И то ще дойде, без да се съобразява с нас.
— Това, което можем да направим, е да проучим врага си, за да го разберем по-добре — добави Пъг.
— Не съм готова да се съглася, че идеята е добра — отвърна Миранда. — Но очевидно вие двамата сте си го наумили. Обаче как предлагате да се стигне до света на дасатите, да се оцелее там и човек да се върне с информация? Или смятате, че тези подробности не са съществени?
Пъг се засмя насила.
— Съществени са, любима. Мисля да открия някой, който е бил в онова селение и би могъл да ни заведе там.
— И къде ще намериш такъв човек? Нима на нашия свят има някой, който е слизал до второ ниво на реалността?
— Едва ли — отвърна Пъг. — Но не смятам да търся на нашия свят. Планирам да посетя „Честния Джон“.
При споменаването на заведението в центъра на Пътя на световете Миранда се намръщи, след това кимна рязко.
— Да, и аз бих започнала оттам.
— Татко, кого ще вземеш?
Пъг погледна предупредително сина си, защото този въпрос щеше да предизвика нов спор с Миранда, която вече бе наострила любопитно уши.
— Теб, Накор и Бек.
— Защо? — попита простичко Миранда вместо очакваното избухване.
— Магнус, защото вече е готов, а и ще ми трябва някой мощен колкото мен. Ти трябва да останеш тук и да ръководиш Конклава. Освен това трябва да посетиш Келеуан и да видиш напредъка на Събранието — Пъг направи пауза, но не последва оплакване. — Бек, защото нещо ми казва, че той е важен, а Накор е единственият, който може да го контролира. Освен това, ако някой може да ни измъкне от невъзможна ситуация, това е Накор.
— Виждам, че си планирал всичко и че няма смисъл да споря. Дори не съм сигурна, че ще намерите начин да се прехвърлите на второ ниво.
— Все пак трябва да опитаме.
— Кога тръгваш? — попита Миранда.
— За Пътя ли? Утре. Все още трябва да довърша няколко неща тук. Магнус, защо не видиш как се справят момчетата в Ролдем? После се върни тук и разкажи на майка им.
Магнус кимна и попита:
— Ами талноите на Новиндус?