Пъг спря на вратата на кабинета.
— Росенвар и Джейкъб ще ги наглеждат. Ако се случи нещо необичайно, аз или Накор можем да се върнем веднага. Няма да тръгнем незабавно за света на дасатите. Мисля преди това да се отбия до Келеуан и да проверя дали няма следи от Варен.
— Дали ще е толкова глупав, че да се разкрие? — попита Магнус.
— Той е умен — отвърна Пъг. — Дори гениален по някакъв извратен начин, но освен това е луд. Лудостта му го прави по-импулсивен с всяка изминала година. Времето между атаките му намалява всеки път. Или ще направи някоя глупост там, или ще се върне на Мидкемия. Рано или късно ще го намерим и този път няма да успее да се прехвърли в друго тяло толкова лесно.
— А ако го направи трудно? — попита Миранда.
— Какво?
— Казваш, че няма да има лесен начин за прехвърляне, защото унищожи хранилището на душата му, но той все още знае как да се всели в друго тяло, въпреки че ще му е по-трудно.
— Хм — каза само Пъг. — Не се бях сетил.
Миранда едва прикри самодоволното си изражение.
— Значи трябва да сме по-внимателни — реши да не й обръща внимание Пъг. — Аз ще проуча из по-низшите кръгове на Келеуан, а ти виж какво ще откриеш в Събранието. Вярвай само на Аленка.
— Как бих могла да вярвам на някого? След като успя да обсеби императора на Кеш, Варен би могъл да е всеки на Келеуан, включително техният император.
— Не мисля. Той беше сложил съда с душата си в подземията близо до двореца. Предполагам, че от това зависи обхватът му. Вероятно без съда е трябвало да скочи на сляпо и да обсеби най-близкото тяло. Понеже неговият смъртен разлом е подобен на нормалните, предполагам, че го е отпратил близо до Събранието, ако не и вътре. Понеже е бил безтелесен дух, защитите им не са се задействали. Впрочем, той вероятно не би могъл да обсеби жрец, защото в храмовете изобилства от защити срещу духове.
— Добре — съгласи се Миранда. — Ще говоря с Аленка. Остава още един въпрос.
— Да? — попита Пъг. Очевидно нямаше търпение да излезе.
— Ако искаш да посетиш Келеуан, без Събранието да разбере, как ще се промъкнеш незабелязан през разлома?
Пъг се усмихна и сякаш изглеждаше подмладен.
— Чрез номер, както би се изразил Накор.
И излезе от стаята, а Магнус започна да се смее на изражението на майка си.
Тя му се намръщи и заяви:
— Досадният дребосък оказва лошо влияние навсякъде!
Магнус се засмя още по-силно.
Пъг зави по една уличка и придърпа качулката над лицето си. В Цуранската империя носенето на бради не беше популярно и се срещаше предимно при тези с кръв от Мидкемия и по-буйните младежи. Ако стражата го засечеше толкова късно през нощта, най-вероятно щеше да го спре за разпит. Рангът му на член на Събранието на магьосниците щеше да го отърве от подобни проблеми, но Пъг не желаеше да разкрива присъствието си.
Намираше се в един от по-бедните квартали на град Джамар. Въпреки това сградите бяха варосани и по улиците нямаше боклук. На един ъгъл даже имаше улична лампа.
Пъг стигна до желаната къща и почука на дървената врата.
— Влез, Миламбер.
Той се вмъкна в къщата — тя всъщност беше само малко по-голяма от едностайна барака.
— Здравей, Синбоя.
Старецът седеше на тръстикова рогозка до ниска масичка, на която бе поставена лампа. В ъгъла имаше малко огнище за готвене — температурите в Империята рядко падаха дотолкова, че да има нужда от отопление. Спалнята беше отделена със завеса, а в задния край имаше врата, която водеше към малка градинка.
Старецът беше много хилав и си личеше, че е над осемдесетгодишен. Косата му беше изцяло побеляла и имаше пердета на очите, но Пъг знаеше, че умът му е все така остър, както преди петдесет години, когато се бяха запознали.
— Знаеше ли, че идвам? — попита Пъг.
— Може и да ми липсват могъщите ти умения, Миламбер — Синбоя използваше цуранското му име, — но съм майстор в занаята си и защитните ми заклинания са несравними. Усещам приближаването на приятели, както и на врагове — на масата имаше две порцеланови купи и старецът ги напълни с гореща вода от метално котле. — Чоча?
— Благодаря.
— Сядай тогава.
Пъг се намести на пода, като нагласи полите на дрехите си — обикновена синя роба и наметало с качулка.
Старият мъж не виждаше много добре, но все пак забеляза необичайното за него облекло.
— Пътуваш инкогнито?
— Не искам Събранието да разбере, че съм тук.
Мъдрият магьосник се подсмихна.
— Имаш интересни взаимоотношения със Събранието. Ако не се лъжа, по едно време си бил изключен и дори обявен за предател.
— Не беше чак толкова зле. Но в момента имам притеснения, или по-точно, не мога да се доверя на никого в Събранието.