— Как да ти помогна аз?
— В Империята се подвизава беглец от моя свят. Изключително коварен и изкусен магьосник. Ще е много трудно да бъде открит.
— Думите ти рисуват мрачна картина — отвърна Синбоя. — Щом и ти не можеш да го откриеш, значи наистина ще е много трудно.
Пъг кимна и отпи от горещото питие. През четирите години обучение в Конгрегацията, както тогава наричаха Събранието, беше развил привързаност към тази напитка, която можеше да се сравни само с горчивия силен чай в Новиндус.
— Той разполага с умението да обсебва друго тяло и е страшно труден за откриване, дори от близките на приемника.
— Обладаващ. Чувал съм истории за такива, но досега нямаше доказателства — Синбоя беше маг от Низшия път, почти като стария му учител Кълган. Магия, която Пъг бе започнал да разбира чак в късните стадии на обучението си. Въпреки че бе натрупал знания във всички насоки, определено не беше специалист като Синбоя. — Предполагам, че това посещение не е заради удоволствието от компанията ми, а заради устройствата, които бих могъл да направя?
— Извинявам се, че не съм се обаждал от години.
— Няма нужда. Ако половината слухове за теб са верни, то имаш нужда от два пъти по-дълго денонощие.
— Трябва ми нещо, което да засича некромантството — каза Пъг.
Старият магьосник замълча за момент.
— Знаеш, че е забранено.
— Знам, но някои хора не се притесняват от това.
— Вярно е, че тъмните изкуства могат да донесат могъщество. Възкресяване на мъртвите, източване на чужди жизнени енергии, създаването на фалшив живот, всичко това е забранено от храмовете и магьосниците в Събранието не гледат с добро око на подобни занимания — старецът се засмя. — Няма да ги чуеш да го признават, но магьосниците от Низшия път могат да постигнат невероятно могъщество. И двата пътя изискват време за усвояване, но Висшият е по-бърз вариант да придобиеш сила. Малцина знаят, че Низшият е по-бавен път към по-голяма сила. Ако имам достатъчно време и материали, бих могъл да създам устройство, което ще върши неща, непостижими за маг, следващ Висшия път, освен може би за теб. За достатъчно време мога да изработя кутия, която ще освобождава разрушителна буря, или флейта, която би могла да командва хиляди животни. Ние от Низшия път можем да постигнем много неща, които обикновено се подминават от Събранието. Какво точно устройство ти трябва?
— Нещо, което да засича всяка по-сериозна проява на некромантство, като пленяване на душа или възкресяване на мъртвец.
Старецът замълча за няколко минути.
— Трудно. Това са трудни за откриване прояви, особено ако става дума за единични случаи.
— Но може ли да се направи?
Синбоя се умисли.
— Разбира се. Но ще ми трябва време и помощ.
Пъг се изправи.
— До няколко дни с теб ще се свърже някой и ще ти осигури всичко нужно. Освен това ще бъдеш възнаграден. Мъжът, когото търся, може да донесе най-голямата беда в историята на Империята.
Старецът се подсмихна.
— Не се обиждай, приятелю, но Империята е виждала много беди в дългата си история.
Пъг се наведе по-близо.
— Знам, защото ние от Висшия път изучаваме история. Синбоя, в този случай не преувеличавам. Това може да е освобождаването на Унищожителя на души.
Старецът не каза нищо. Унищожителят на души беше от основните същества в цуранската митология. Според легендите в последните дни на Келеуан Унищожителят на души щеше да се появи и да погълне душите на покварените.
Докато вратата зад Пъг се затваряше, Синбоя изпита неочаквано желание да посети храма на Чочокан, Бога на Доброто, за молитва и дарение, нещо, което не бе правил от петдесет години.
Когато напусна дома на Синбоя, Пъг усети някакво странно познато чувство. Огледа се, не видя нищо и продължи напред.
Беше отворил разлом от Острова на чародея, близо до мястото, където се бе намирал оригиналният преди стотина години. Оттам бе използвал един стар номер — телепортираше се докъдето стигаше погледът му.
За връщането нямаше нужда от чак такава сложност. Просто му трябваше уединено кътче, откъдето да се прехвърли.
Щом Пъг изчезна, от сенките на близкия ъгъл се показа набит мъж в черна роба. Почака минута и въздъхна.
— Какво правеше в тази къщурка, Пъг? Я да проверя — и тръгна напред. Подпираше се на тежък жезъл, защото накуцваше с десния крак. Беше наранил коляното си и използваше жезъла за удобство.
Отвори вратата, без да чука, и влезе.
6
„При Честния Джон“
Пъг отстъпи.
Виждаше кервана, който приближаваше по Пътя на световете, и знаеше, че на това място всичко е възможно. Пътят свързваше различните светове и човек можеше да обикаля планетите, ако разполагаше с необходимите умения. Огледа най-близките врати до позицията си, но за съжаление нямаше къде да изчезне. Две водеха към светове с отровна атмосфера и смазваща гравитация, а другите две — към места със съмнителна репутация, където не беше добре да се появява неподготвен.