Нямаше избор и трябваше да остане на място, защото пазачите вече го бяха забелязали. Приближаваха с извадени оръжия, в случай че се окаже заплаха за тях. Което щеше да се случи, ако му дадяха повод.
Стражите бяха хора — или поне така изглеждаха отдалече. Спряха по средата между него и водещия фургон, теглен от нещо, което приличаше на лилава неедра — шестокракото товарно животно, което използваха на Келеуан. Четирима от стражите бяха с прости сиви униформи и сиви тюрбани, а бронята им се състоеше от позлатени нагръдници. Всичките имаха странно закривени ятагани, а двама носеха някакви далекобойни оръжия — цилиндрични тръби на раменни стойки, които бяха насочени към Пъг.
Магьосникът не помръдна.
След като и двете страни постояха неподвижни известно време, един дребен мъж със светлосиня роба и бял тюрбан се приближи, спря зад стражите, огледа Пъг и извика нещо.
Чародеят не разбра езика. Според теориите Пътят даваше достъп до всички планети във вселената. Никой не беше стигал до края и в „Честния Джон“ непрекъснато идваха сведения за нови светове. В резултат на това можеше да се срещнат същества от стотици и хиляди раси, говорещи на различни езици.
В Прохода се срещаха три типа същества — обитатели, преминаващи и изгубени. Последните бяха бедни души, които някак бяха успели да попаднат тук, но не разполагаха със знанията и уменията да се върнат на собствените си светове и често ставаха жертва на по-хищните обитатели. Повечето, подобно на Пъг, преминаваха, за да преодолеят огромни разстояния максимално бързо. Все пак имаше и същества, които бяха избрали да живеят в Пътя, и те бяха установили някакви порядки и норми.
Една от тези норми беше Търговската реч. Пъг я владееше добре.
— Моля, повторете въпроса.
Дребосъкът се обърна за момент към фигурата на капрата на първия фургон, после погледна Пъг и заговори на Търговската реч:
— Попитах накъде отиваш.
Пъг посочи напред.
— Натам.
— А откъде си? — продължи леко раздразнено дребосъкът.
Магьосникът посочи с палец през рамо.
— От там.
— По каква работа? — настоя мъжът.
Пъг започна да се изнервя. Беше само на пет врати от най-близкия вход на „При Честния Джон“ и нямаше търпение да продължи пътя си. Все пак опита да прикрие раздразнението си.
— По моя си.
— Ходиш през прохода сам и не виждам оръжия. Или имаш невероятна мощ, или си глупак.
Пъг пристъпи напред и стражите леко вдигнаха оръжията си.
— Нямам нужда от оръжие. Ще ми попречите ли да мина?
— Господарят ми просто желае да се разминем възможно най-лесно — дребосъкът се усмихна хищно.
Пъг кимна и каза:
— Тогава вървете към мен, а аз към вас.
— Откъде да знаем, че няма да ни нападнеш, щом стигнеш до нас?
Магьосникът въздъхна гневно.
— Достатъчно.
Едно движение на ръката му предизвика въздушна вълна, която събори шестимата стражи и дребосъка. Пъг тръгна напред, но един от мъжете се окопити и замахна с ятагана си. Пъг вдигна ръка и острието срещна невидима бариера. Сблъсъкът накара ръката на стража да потрепери.
Един от мъжете с цилиндричните оръжия се обърна и изстреля към магьосника мрежа. Пъг очакваше стрела или нещо подобно и мрежата го изненада. Оплете се и останалите стражи го наобиколиха. Той затвори очи, съчета телепортационното умение, усвоено от Миранда, с нещата, които бе научил от цуранските Велики, и си се представи на двайсетина крачки встрани. В един момент се гърчеше под стражите, а след миг вече гледаше объркването им отстрани.
Обърна се към собственика на кервана, който гледаше смаяно от капрата.
— Ако предпочитате да ви изпепеля, мога.
— Не! — извика мъжът и вдигна ръце. — Не ни наранявай, страннико!
— Да ви наранявам ли? — възкликна ядосано Пъг. — Аз просто се опитвам да мина. Защо ми пречите?
— Хм… моят агент действа малко прибързано. Ще го порицая. Вероятно е видял в теб предмет с търговска стойност.
— Вероятно — сухо се съгласи Пъг. Керванът се състоеше от десетина фургона и върволица хора зад тях. — Търговец на роби ли си?
— В известен смисъл… би могло да се каже… да — мъжът разпери ръце. — Но това е странична дейност. Просто допълнителен източник на доходи. Не е основната ми търговия.