— Не че не се радвам да те видя, но предполагам си дошъл заради нещо. С какво да ти помогна?
— Трябва ми водач.
Джон кимна.
— В заведението ми има множество компетентни водачи, а ако се наложи, мога да извикам още повече. Въпросът е къде искаш да отидеш.
— В света на дасатите във Втората реалност — отвърна Пъг.
Джон имаше огромен опит. През годините си тук бе чувал всякакви неща. За пръв път оставаше без думи.
Миранда вървеше бавно до стария мъж в черна роба през градината от южната страна на сградата на Събранието. Беше приятен следобед, лекият ветрец от северните планини омекотяваше обичайно горещото цуранско време.
Масивната постройка на Събранието доминираше над острова, но отсрещните брегове бяха оставени непокътнати и предлагаха прекрасна гледка, която успокояваше нервите на Миранда. Никак не й беше приятно, че Пъг го няма.
— Радвам се, че те виждам, Миранда — каза старецът. — Но трябва да разбереш, че много от моите колеги са все още…
— Старомодни?
— Бих казал традиционалисти.
— С други думи, не обичат да приемат съвети от жена.
— Нещо такова — отвърна Аленка, най-старият член на Събранието. — Цураните преживяха много промени през последния век, като се почне от сблъсъка с вашия свят и действията на съпруга ти, но все още си оставаме консервативни.
Лицето на магьосника беше покрито с бръчки и старчески петна и бе останал почти без коса, но очите му бяха все така млади и жизнени. Миранда го харесваше.
— Работата с талноя предизвика спорове сред нашите групи и в крайна сметка слухът е стигнал до Свещения град.
— Някой е подшушнал на императора? — учуди се Миранда.
Старият магьосник махна с ръка.
— Нима си мислила, че такава потенциална заплаха като талноя ще остане в тайна от императора? Все пак първата ни задача е да служим на Империята.
Миранда се загледа към спокойните води на езерото.
— Не съм чак толкова изненадана. Всъщност дойдох да видя дали сте постигнали някакъв напредък.
— Предполагам, че Миламбер и Магнус са заети с друга работа, щом не могат да дойдат?
— Забрави да споменеш Накор — отвърна сухо Миранда.
Старецът се засмя.
— Той е изключително забавен. Смятам, че знае повече за Висшето изкуство от мен, а продължава да твърди, че няма магия и че всичко е въпрос на трикове и номера.
— Да, Накор е постоянен извор на забавление, но нека се върнем на основната тема. Императорът казал ли е нещо за талноя?
— Не, освен че не го иска на нашия свят.
Миранда мушна длани под мишниците си въпреки че ветрецът беше топъл.
— Издал ли е заповед?
— Ако го беше направил, вече щяхме да сме ви върнали талноя — отвърна Аленка и потърка длани. — Мнозина вярват, че сме изправени пред опасност, и се притесняват от произволните разломи. Един от нас вече загина при подобен случай.
Миранда кимна.
— Макалатана. Пъг ми каза. Но не знам подробностите.
— Някакво малко същество от друг свят се промъкнало и доколкото разбрах, избухнало. Можеш ли да повярваш?
— Мога да повярвам в много неща.
— Винтаката, който беше с него, се разстрои толкова много, че изкара цял месец в имението си в Амболена, преди да се завърне — Аленка понижи глас. — Ако питаш мен, и досега не се е оправил.
— Събранието ще поиска ли да преместим талноя?
— Да, ако не измислите начин да спрем тези разломи.
Миранда замълча за момент. Беше посещавала Келеуан само няколко пъти и не й допадаше. Мъжете бяха твърдоглави и се държаха отвратително с жените, особено с тези, които практикуваха магия, времето беше горещо, а градовете бяха претъпкани. Тя погледна към отсрещния бряг и величествените върхове в далечината. Трябваше да признае, че гледката бе пленителна.
— Колко време измина между пренасянето на талноя и появата на тези разломи?
— Няколко месеца.
— Тогава трябва да го върнем на Острова на чародея — заяви Миранда.
— Защо?
— Защото или разломите следват талноя по естествен път, или някой ги манипулира. Ако някой го прави съзнателно, ще му трябват месеци да открие талноя на Мидкемия — тя се обърна към Аленка. — Чудя се дали не можем да го пренесем на някой от безлюдните светове, за които знае Пъг, и да продължим проучванията там.
Въпросът беше риторичен и старият магьосник реши да не отговаря.
— Каза, че един от вашите членове е бил унищожен от избухнало създание. Пъг не ми обясни подробностите.
— По-добре аз да ти разкажа, Миранда — чу се глас зад тях.
Тя се обърна и видя набит мъж в черна роба. Носеше жезъл — нещо необичайно за цуранските магьосници. Явно беше чул част от разговора им.