— Радвам се да те видя — каза той, въпреки че Миранда не го познаваше.
— Срещали ли сме се? — не използва титлата „велики“, защото самата тя бе изключително могъща магьосница.
Мъжът се поколеба за секунда, после се усмихна. Черната му коса беше необичайно дълга, а лицето бе избръснато в съответствие с цуранските традиции.
— Не. Не мисля. Но репутацията ти те изпреварва. Трябваше да кажа „радвам се да се запознаем“ — мъжът наклони глава. — Аз съм Винтаката. Присъствах на смъртта на Макалатана.
— Ще бъдеш ли така любезен да ми разкажеш?
— Получихме сведения, че един пастир е видял разлом на половин ден път североизточно от град Джамар, в провинцията Хокани. Когато пристигнахме, открихме, че разломът е не по-голям от две педи и е малко над земята. Пред него стоеше дребно същество. Исках да сме по-предпазливи, но Макалатана нямаше търпение да го проучи. Вероятно смяташе, че съществото не е опасно, заради размерите му. Но когато се доближи до него, то избухна и овъгли малко от земята наоколо. Разломът изчезна. Веднага се върнах в Събранието с лошите новини, а после колегите ми отидоха да приберат тялото на Макалатана.
— Успя ли да огледаш съществото? — попита Миранда.
— Не, за съжаление. Видях го само за няколко мига. Беше малко, стоеше на два крака и не носеше дрехи, нито някакви предмети. Вероятно беше диво същество, което случайно е преминало през разлома.
— Това е общото мнение — добави Аленка и се засмя. — Освен ако дасатите не разузнават голи.
— Имаме твърде оскъдна информация за тях — отвърна Миранда, без да обръща внимание на опита му за остроумие, — но едва ли ходят голи — обърна се към Винтаката. — С Аленка тъкмо обсъждахме идеята да върнем талноя на Острова на чародея.
— Това би било прибързано — каза той.
— Дали?
— Вярно е, че имаме сведения за разломи, но лично съм се нагърбил със задачата да проверя колкото се може повече от тях…
— И? — прекъсна го Аленка.
— … и мога да кажа, че повечето сведения са фалшиви. Породени от немагически неща, като природни явления и детски хвърчила! Единственият разлом, който открих, беше голям колкото юмрука ми и се затвори след няколко минути. Убеден съм, че тези малки разломи са естествено свързани с талноя и зад тях не стои съзнателна сила, търсеща път към Келеуан. Според мен скоро ще научим много за талноя и едно евентуално забавяне на изследванията ще е загуба на вече вложеното време.
— Ще предам това на съпруга ми — усмихна се Миранда. — Време е да се сбогуваме и да се върна у дома. Аленка, ще ме придружиш ли до разлома?
Старият мъж кимна. Винтаката се поколеба за момент, след което се поклони и тръгна в друга посока.
— Винтаката има странен акцент — каза Миранда, щом се отдалечиха достатъчно.
— Израснал е в провинция Дустари, отвъд Кървавото море. Там говорят доста меко.
Миранда се усмихна.
— Искам да питам още нещо.
— Кажи, скъпа?
— Чувал ли си слухове някой в Империята да практикува некромантство?
Старецът спря.
— Това е забранено! Дори в старите времена, когато бяхме на върха на могъществото си, подобно нещо се наказваше със смърт — отново продължиха напред. — Защо питаш?
— Пъг смята, че един от най-опасните некроманти от нашия свят се крие в Империята. Той е сериозна заплаха и може да се е спотаил навсякъде. Но природата му е такава, че няма да стои твърде дълго мирен.
— Ще поразпитам.
— Бих предпочела да не го правиш. Пъг е притеснен по много причини, но по-добре да ти обясни лично. Той вярва само на теб. Трябва да те предупредя, че този човек, Лесо Варен, разполага с умението да обсеби всяко тяло. Не знаем как точно, но включва некромантство и насилствена смърт. Много смърт. Смятаме, че може би е попаднал тук. В такъв случай трябва да го издирим и унищожим, веднъж завинаги.
— Мислиш, че е тук? — Аленка се огледа, сякаш внезапно се притесни, че може да ги наблюдават.
Миранда осъзна, че е допуснала грешка.
— Може би не. Изборът му на тяло изглежда случаен, но предния път беше обсебил доста влиятелна личност. Моля те да не разгласяваш тези неща, докато Пъг не дойде да поговори с теб.
— Разбира се — отвърна старецът, докато влизаха в сградата на Събранието. — Ще продължа работата по талноя. Моля те, като видиш Накор, му предай, че все още чакам теорията му за това как да контролираме талноя без пръстен — той я потупа по рамото с театрален жест. — Ще те уведомя, ако чуя нещо… по другия въпрос.
Миранда му позволи тази фамилиарност. По принцип не обичаше цуранските Велики, но Аленка беше изключение.