Влязоха в помещението, където беше разломът към Мидкемия. Пъг беше настроил машината така, че вече можеше да се излезе на няколко места, а не само в Звезден пристан. Миранда избра Острова на чародея и двамата магьосници, които отговаряха за уреда, започнаха работа.
Преди години магията на разломите беше слабо проучена. Проучванията на Пъг през четирите му години в Събранието, а и след това, бяха направили пътуването рутина, като да си вземеш карета в Ролдем, за да стигнеш до „Речната къща“.
Миранда пристъпи в разлома замислена за заплахата от нашественическа армия от втория кръг на ада.
Пъг вървеше в горната галерия на „При Честния Джон“ и търсеше споменатия търговец. Джон му бе признал, че няма представа как да се проникне във втората реалност, но бе предположил, че някой ще познава някой, който ще познава друг, който все ще знае…
Търговецът, когото бе споменал Тосан Беада, се казваше Вордам от Ипилиак и беше делекордиец. Пъг беше чувал малко за Делекордия. Най-забележителното за този свят беше местоположението му. Беше един от най-отдалечените от „Честния Джон“ цивилизовани светове и даваше достъп до други, непроучени места.
Откри магазинчето на Вордам и още щом пристъпи вътре, усети нещо странно.
Беше посещавал две места, които се намираха във вселената, но не бяха част от нея. Първото беше Вечният град и неговата Градина, за които не се знаеше от кого са построени. Второто беше Пътят и съответно „Честният Джон“.
Магазинчето беше нещо подобно, защото хем се намираше в заведението, хем на друго място. Докато Пъг се мъчеше да асимилира това, иззад завесата в дъното се появи някакво същество. Започна да говори, но Пъг разбираше, че думите са само илюзорни.
Магията не беше често срещана в „При Честния Джон“, защото създаваше предпоставки за конфликти. Имаше множество защитни заклинания, които пречеха на практикуването й. Така се поддържаше честността на хазартните игри и в преговорите между търговците и се избягваха кръвопролитията. Имаше само няколко заклинания, които се поддържаха постоянно от Джон и помощниците му. Едното позволяваше на всички да се разбират, въпреки че някои от посетителите, от по-далечните светове, бяха толкова различни, че на практика с тях почти не можеше да се общува. Друга магия поддържаше условия за живот, подходящи за всяка раса. Последното заклинание беше защитно, за да няма сериозни щети, ако някой се опита да нарани Джон или персонала му. От време на време ставаше по някое сбиване, но никой от посетителите не помнеше да е имало сериозен конфликт.
В този магазин имаше нещо магическо, което надхвърляше внушителния опит на Пъг. Съществото повтори въпроса си и той му кимна. Изглеждаше като човек, но тялото, ръцете и краката бяха малко по-дълги от нормалното. На лицето имаше уста, нос и две очи, но скулите бяха доста по-изпъкнали от човешките. Кожата му беше със синкав оттенък, а косата бе черна с виолетови проблясъци.
Пъг разтвори сетивата си, за да разбере разликите между това място и останалата част на „Честния Джон“. За момент му се стори доста познато. Внезапно се сети. Приличаше му на капаните, които бяха преодолели с Томас, докато търсеха Черния Макрос.
— Търся Вордам от Ипилиак — каза Пъг на търговеца.
Съществото — бе облечено в проста сива роба с бял колан — сплете ръце и се поклони.
— Аз съм.
Пъг замълча за момент, за да се настрои към вибрациите, които минаваха през магазина. Най-накрая разбра и се обърна към Вордам.
— Ти си дасат!
7
Рицар
Мечът се спусна надолу.
Петдесетимата бронирани Ездачи на Садхарин изкрещяха и удариха стоманените ръкавици в нагръдниците си. Шумът отекна в покритата Зала за изпитания и дървените скамейки около арената потрепериха.
Единственият оцелял син на лорд Аруке погледна току-що убития си съперник и го споходи неочаквано странна мисъл. „Колко жалко.“ Затвори за момент очи, за да изчисти мислите си, и се обърна, за да приеме поздравленията.
Седемнайсетгодишният Валко от Камарийн, въпреки трите сериозни рани и множеството дребни охлузвания, кимна по веднъж към всяка от четирите високи трибуни. След това се обърна към мъртвия си противник и кимна отново — ритуален поздрав за хубавата схватка. Боят наистина бе протекъл много оспорвано.
Хвърли бърз поглед към бащата на загиналия боец и видя, че го поздравява, но без да се радва. Вторият син на лорд Кеско лежеше в краката му. Ако момчето бе спечелило, двама сина щяха да донесат почит и по-високо място за лорд Кеско в Ланградин. Другият син на лорда стоеше до баща си и се радваше искрено. Валко му бе направил услуга, като бе отстранил възможен претендент за титлата. Младежът се обърна и видя, че двама слуги изнасят скопения му варнин, наречен Кодеско на високата вълна, която излизаше на нос Сандос, в най-западния край на владенията на баща му. Варнинът на противника му бе умрял в схватката — един удар бе разкъсал главната артерия. Тъкмо въпросният удар бе донесъл успех на Валко, понеже при падането на варнина противникът му бе загубил концентрация и бе получил фаталната рана.