Един лечител, Майстор Първи клас, се приближи заедно с помощниците си, за да се погрижат за нараняванията му. Валко знаеше, че скоро ще падне в несвяст от загуба на кръв, но не искаше да показва слабост пред баща си и избута лечителя настрани. Свали черния стоманен шлем, пое си дълбоко дъх и изкрещя:
— Аз съм Валко, син на Аруке от дома Камарийн!
Трябваше да впрегне цялата си воля, за да вдигне меча с дясната ръка, която бе порязана дълбоко под рамото, но все пак успя да докара приличен поздрав.
Баща му, лордът на Камарийн, се изправи и удари с ръкавица по нагръдника си.
— Това е моят син! — викът му се чу в цялата зала.
Ездачите отново извикаха окуражително и се обърнаха да поздравят домакина си. Валко знаеше, че неколцина от най-доверените ще останат за вечеря, но повечето ще се отправят към крепостите си, за да не бъдат нападнати по пътя от съперници и разбойници.
— Лорд Кеско, това нещо не може да ви е син! — успя да извика Валко; усещаше, че му се завива свят.
Лордът се поклони на комплимента. Той щеше да е от първите напуснали замъка, защото макар че не беше срамно да загубиш кандидат-син в изпитание, не беше и повод за празнуване.
— Много смело, млади господарю, — прошепна главният лечител, — но ако не ви свалим доспехите, скоро ще лежите до победения си противник — и без да чака позволение, даде знак на помощниците си да се заемат с каишките на бронята.
Слугите го подпираха леко, за да остане на крака, докато баща му приемаше поздравите на Ездачите. Младият воин беше висок според стандартите на расата си, почти с половин глава по-висок от баща си, който бе поне шест стъпки и половина. Тялото му беше мускулесто, а дългите ръце даваха по-голям замах с меча, от което се бе възползвал при схватката с по-дребния си противник. Минаваше за красив младеж, с дълъг правилен нос и месести, но не женствени устни.
Аруке се приближи към него.
— Шестнадесет кандидати за моето име минаха преди теб. Ти си едва третият, който мина изпитанието с мечове. Първи беше Джастмон, който загина в битката при Трикамага; вторият бе Дуста. Той умря, защитавайки тази крепост, преди единадесет години. С гордост те обявявам за техен брат.
Валко погледна в очите баща си, когото допреди седмица не бе срещал.
— Ще почета паметта им.
— Ще получиш покои близо до моите — продължи Аруке. — От утре ще започнеш да се обучаваш за мой наследник. Дотогава почивай… сине.
— Благодаря, татко — Валко огледа лицето на мъжа и не можа да открие много прилики. Неговото беше дълго и благородно според стандартите на народа им, докато това на баща му бе месесто, с бръчки и странни бенки над лявата вежда. Дали пък майка му не беше излъгала?
— Как се казваше майка ти? — попита Аруке, сякаш прочел мислите му.
— Наруийн, на служба при лорд Бекар.
Аруке замълча за момент, после кимна.
— Помня я. Ползвах я около седмица, когато гостувах на Бекар — изгледа Валко, който бе останал само по препаска, за да може лечителите да си свършат работата. — Имаше слабо, но приятно тяло. Височината сигурно е дошла от нейното семейство. Жива ли е още?
— Не. Загина при прочистване, преди четири години.
Аруке кимна. И двамата знаеха, че всеки, който остане навън при първия намек за прочистване, е слаб и глупав — и не е загуба.
— Жалко — каза все пак Аруке. — Не беше лоша, а този дом има нужда от женска ръка. Все пак, щом вече си признат, амбициозните бащи ще започнат да предлагат дъщерите си. Ще видим каква възможност ще се отвори. Сега си почивай, а довечера ще седиш на моята маса.
Валко успя да кимне, докато баща му се отдалечаваше. После каза на главния лечител:
— По-бързо! Помогнете ми да стигна до стаята си. Няма да припадна пред слугите.
— Да, млади господарю — и мъжът веднага даде знак на помощниците си да заведат новия наследник на Камарийн в покоите му.
Валко се събуди, когато един слуга нежно разтърси леглото му, защото не смееше да го докосне.
— Какво искаш?
Слугата се поклони.
— Господарю, баща ви нареди веднага да се присъедините към него — посочи дрехите на стола. — Каза да носите тези дрехи, като знак за новия ви ранг.