Беше му разказала за множеството пиршества в замъка на лорд Бекар, където бе избрана от баща му. Беше действала според закона — бе казала на благородника, че е в период на зачеване. Името й беше грижливо записано от трима свидетели, преди да отиде в покоите му.
Внезапно вечерята свърши и Валко усети, че се е унесъл. Бързо погледна към баща си с надеждата, че слабостта му не е забелязана. Подобно унасяне беше опасно. Можеше да пропусне нещо важно или да решат, че е невнимателен.
— Доволен съм от тази вечер — каза Аруке и стана.
Това беше най-близкото нещо до благодарност, което един воин можеше да изрази, без да покаже слабост. Лорд Санд и лорд Валин се изправиха едновременно и кимнаха.
— За мен беше удоволствие — казаха едновременно.
Залата се изпразни бързо. Аруке и Валко останаха само с няколко слуги.
— Претендираш ли за този? — попита лордът на Камарийн и кимна към стоящия наблизо Нолун.
— Искам го за личен слуга.
Това беше леко предизвикателство, но достатъчен повод за двубой. Валко знаеше, че въпреки годините си баща му е все още доста здрав и с огромен опит. Все пак предположи правилно, че няма да убие единствения си син заради подобна дреболия.
— Признавам искането ти. Ела с мен и нека нещото те последва. Искам да поговорим като баща и син.
Без да чака, Аруке се обърна и тръгна, знаеше, че Валко ще е на крачка зад него. Отвори една врата отляво — дори на слабата светлина тя видимо пулсираше от енергия. Това беше открито предупреждение. Вратата бе защитена с магия и само определени хора можеха да я отварят безопасно.
— Чакай отвън — нареди лордът на Нолун и взе една факла.
Валко влезе в малкия коридор и видя, че в другия край също има защитена врата.
— Няма смисъл да се прикриват защитните заклинания, защото не поставям капани, а и маговете искат умопомрачителни суми за подобни екстри.
При споменаването на заклинателите Валко усети познато свиване на стомаха. Знаеше, че е слабост да пази детските си страхове, но си спомняше вечерните разкази за зли заклинатели и за тайнствените пясъчни магове. Майка му беше успяла да насади у него недоверие към всеки, който можеше да извади неща от въздуха само с напев и мърдане на пръсти.
Стаята беше семпла, но красива, ако можеше да използва безопасно тази дума. Майка му го бе предупредила да се отнася подозрително и към красотата. Красотата можеше да прилъже глупаците.
Аруке бе обзавел стаята само с два стола и сандък. По каменния под нямаше никакви удобства като кожи и килими. Въпреки това беше красиво. Камъните бяха така излъскани, че отразяваха факлата във всички оттенъци на видимия спектър и подът сякаш беше посипан със скъпоценни камъни. Навяваше мисли за неземни енергии.
Сякаш прочел мислите му, Аруке сложи факлата на една поставка и заговори:
— Тази стая има само една цел. Тук пазя най-ценното си — махна на Валко да седне до малкото прозорче. — Идвам тук да мисля и отраженията по стените ме освежават. Понякога водя хора, когато искам да си говорим открито.
— Мисля, че разбирам, татко.
— Точно за бащинството искам да си поговорим — Аруке седна и се отпусна.
Валко знаеше, че това може да е клопка, да го примами към ранно нападение. Не беше необичайно току-що провъзгласен наследник да се опита да вземе титлата. Този мъж може и да му беше баща, но допреди няколко дни бе напълно непозната, мъглява фигура. Валко дори не можеше да си го представи, въпреки непрекъснатите въпроси, които задаваше на майка си.
Реши да изчака.
— Според нашите обичаи ценим най-много силата. Ние сме свирепи хора и най-много почитаме насилието и мощта.
Валко не каза нищо.
Аруке го изгледа и замълча за момент.
— Ясно си спомням майка ти.
Валко мълчеше.
— Бил ли си с жена?
Младежът се замисли дали има безопасен отговор на този въпрос.
— Не. Моето Криене беше на изолиран…
— Не искам да знам къде — прекъсна го Аруке. — Никой баща не бива да узнава къде е израснал синът му. Може да се изкуши да унищожи мястото при следващото прочистване — засмя се. — А ако е място, където е израснал силен син, ще е… загуба.
— Като убиването на чужд син само защото е бил победен със съвсем малко? — изтърва се Валко.
Аруке не промени изражението си, но очите му сякаш леко се присвиха.