— Подобен въпрос граничи с богохулство.
— Не исках да покажа неуважение към Мрачния, нито към неговия Орден. Просто се чудех: ами ако този, когото убих днес, е по-добър воин от победителя в някоя друга крепост? Това не е ли загуба за Ордена?
— Неведоми са пътищата Му. Подобни мисли са присъщи за младите. Но е добре да ги запазиш за себе си или да говориш само в присъствието на такива, които са под клетва за мълчание: твоя жрец, слугите или някоя наложница, като майка ти.
Аруке се загледа през прозореца към цветните светлини, които блуждаеха по морската повърхност.
— Чувал съм, че има свят, в който слънцето грее толкова ярко, че без подходящо заклинание воинът ще умре до няколко часа от жегата. Онези, които живеят там, не виждат нещата, с които сме свикнали. Виждат цветовете, но без оттенъци. Чуват звуците във въздуха, но не и гласа на Великия бог, нито вибрациите на земята под краката си.
— Веднъж видях слепец. Имаше слуга.
Аруке се изплю и направи ритуален знак.
— Това е единственият възможен случай. Съжалявам, че си се натъкнал на такава гледка толкова малък. Да, от слугите има нужда. Мрачният ми е свидетел, че нямаше да говорим сега, ако не се бяха погрижили за теб след битката. Но… слабостта… ме отвращава.
Валко не отговори. Той не изпитваше отвращение, а по-скоро любопитство. Чудеше се защо слугите са запазили подобен инвалид жив. Според майка му вероятно от него имаше някаква полза. Но с какво можеше да е полезен един слепец? Осъзна, че отново се е отплеснал, и реши да запази тези мисли за себе си.
— Трябва да ти намерим жена… — каза Аруке. — Но не тази вечер. Ти се държа мъжки и ме накара да се гордея, но съм виждал достатъчно рани, за да знам, че си изтощен. Може би след ден-два.
— Майка ти… — лордът сякаш се отплесна в мислите си. — Говореше разни работи. Докато лежахме в леглото… говореше за всякакви неща. Имаше уникален ум.
Валко кимна.
— Другите наложници, които срещнах по време на Криенето, въобще не приличаха на майка ми. Някои казваха, че тя вижда неща, които ги няма — очите на Аруке се разшириха и младежът усети, че е на път да направи сериозна грешка. Дори и намек, че майка му е била докосната от лудостта, можеше да накара Аруке да го убие веднага. — Възможности.
Аруке се засмя.
— Да, често говореше за Възможности. Понякога думите й граничеха с… Да речем, че нямаше да е добре да я чуят йерофантите. Един жрец би я предупредил и би се молил за тъмнината в душата й, но аз намирах в природата й нещо привлекателно — той погледна сплетените си пръсти. — Веднъж се чудеше какво би станало, ако дете отрасне до баща си.
Валко зяпна от учудване.
— Такива мисли са забранени.
— Да — отвърна Аруке с тъжна усмивка. — Но ти познаваш майка си по-добре. От всички, които обявиха пред свидетели, че ще ми родят наследник, най-често се сещам за нея — лордът се изправи. — Чудех се дали ще наследиш нещо от нейния характер.
Валко също стана.
— Признавам, че често ме караше да мисля за странни неща, но никога не съм се отклонявал от ученията на Мрачния и се опитвах да игнорирам нейните.
Аруке се засмя.
— И аз игнорирах майка си по време на Криенето — сложи ръка на рамото на сина си и го стисна здраво. — Пази се, сине. Вече съм на петдесет и четири и ще се появяват все по-малко нови синове. Нямам нищо против накрая ти да ми отсечеш главата, както аз отсякох бащината си. Още помня гордостта в очите му, когато замахвах с меча, докато той лежеше на пясъка на арената.
— Няма да те разочаровам. Но се надявам, че този ден е още далече.
— И аз. На първо място трябва да останеш жив.
— Да остана жив — повтори Валко почти ритуално. — Ако такава е волята Му.
— Ако такава е волята Му. Няма да повтаряш това, за което си говорим тук. Разбра ли?
— Разбрах, татко.
— Накарай нещото си да те съпроводи до покоите ти и се наспи. На сутринта ще започнеш обучението си, за да станеш бъдещият лорд на Камарийн.
— Лека нощ, татко.
— Лека нощ, Валко.
Младежът излезе и Аруке се върна на стола си. Погледна към морето и звездите, очарован от това, което знаеше за тях, и любопитен за това, което не знаеше. Виждаше как светлината им минава през плътния въздух на Косриди. Замисли се за третото пътуване до столицата, за да представи сина си на Карана. Младежът трябваше да се закълне на Ордена и на ТеКарана, който седеше на трона си на далечен свят. Замисли се, че ще трябва отново да изтърпи напевите на йерофантите, докато Валко се посвещава на Мрачния.
Изправи се и извади от сандъка един много древен свитък. Отвори го и зачете бавно, защото четенето не беше от силните му страни. Въпреки това знаеше почти всяка дума наизуст. Прочете целия текст два пъти и го остави, зачуден, както и преди, дали това ще е синът, споменат в пророчеството.