Откакто бяха пристигнали в „Речната къща“, животът им бе комбинация от тежка работа и забавления. Момчетата бяха развили братски чувства, които постоянно ги вкарваха в неприятности, когато не изпълняваха задачи на Конклава. Ако бяха на мисия, поне ги надзираваше пастрокът им или някой друг опитен агент. Но когато ги оставеха сами, винаги имаше последствия. На няколко пъти се бе наложило Тал да се разправя с градските власти, за да ги измъкне от неприятности.
— Ще ви се отрази добре — продължи Калеб. — Тал ми каза, че в града се забърквате в повече неприятности, отколкото трябва. Така че от утре ще сте студенти в университета в Ролдем. За пред хората ще заминете с кораб, но Магнус ще ви пренесе още тази нощ.
— Ролдем! — ентусиазира се Тад. Според Талвин това бе най-цивилизованият град на света, а те вярваха безрезервно на мнението му.
— Ама нали щяхме да ходим на училище? — обърка се Джоми.
Тал се засмя.
— Това е училище. Там изучават всичко и затова името е такова. Ще се учите заедно със синовете на благородниците от държавите около Горчиво море.
— Синове ли? — възкликна Тад. — Няма ли дъщери?
Тал съчувствено поклати глава.
— Идеите на баща ми да се обучават жени са почти уникални — обясни Калеб. — Ще живеете с момчета, като повечето ще са по-малки от вас.
— Ще живеем ли?
— Да, в университета, под грижата на монасите.
— Монаси? — опита Зейн. — Какви монаси?
Хокинс се изкашля, за да скрие усмивката си.
— Братята на Ла-Тимса.
— Ла-Тимса! — извика Тад. — Те са…
— Стриктни — предположи Калеб.
— Така е — съгласи се Талвин.
— Много строги — изгледа го Калеб.
— Според някои даже твърде строги, но не съм чул учениците да са умрели от малко повече дисциплина.
— Те пият само вода. Ядат сух хляб и сирене, а месото само варено — оплака се Зейн и погледна тъжно към кухнята.
— Кой орден е Ла-Тимса? — попита Джоми. — Обърквам се с вашите имена.
— Не съм сигурен за името на Новиндус — отвърна Тал и се обърна към Калеб.
— Дурга — отвърна той спокойно.
— Дурга! — викна Джоми. — Те са фанатици и проповядват безбрачие. Сами се бият с пръчки, когато имат непристойни мисли!
Тал се засмя, а след секунди го последва и синът му.
— Съберете си багажа и имате един час да се сбогувате — Калеб спря да се смее и стана сериозен. — Нека се изясним отсега. Ще дойде ден, в който ще заемете моето място и това на Тал в сърцето на Конклава. Тогава ще сте генерали, а не войници. Затова трябва да се обучите.
И излезе. Трите момчета гледаха тъжно.
— Е, щом се налага — обобщи Тад след минута.
— Все пак не могат ни държат постоянно затворени в университета, нали? — попита Зейн.
— Нека опитат — ухили се Джоми и плесна Тад по рамото. — Хайде да събираме багажа, че искам да се сбогувам с едно момиче.
— Шира ли? — попита Зейн.
— Не.
— Рут? — предположи Тад.
— Не — Джоми тръгна към кухнята.
— Миландра?
— Не — отвърна червенокосият и излезе.
— Как го прави? — възкликна Зейн.
— Не знам. Но ще спре, щом стигнем в Ролдем.
— Опардум вече ми липсва — въздъхна Зейн.
— Искаш да кажеш, че ти липсва храната — отговори брат му и тръгна към вратата.
9
Ролдем
Момчетата се приближаваха бавно.
Джоми, Тад и Зейн чакаха търпеливо. Бяха дошли пеша от пристанището, след като Магнус ги бе телепортирал в един склад на Конклава. Бяха мърляви, както се полагаше след няколкоседмично пътуване. Носеха прости туники и панталони и раници с багажа си.
Десетината студенти се подредиха в полукръг и започнаха да ги оглеждат, сякаш купуваха добитък. Варираха от около дванадесетгодишни до тяхната възраст, но Джоми вероятно бе най-старият с неговите двадесет.
Всички носеха официалната униформа на университета: черна филцова барета, наклонена наляво, бледожълта риза със син табард, жълти панталони и черни ботуши.
В лявата си ръка държаха кожени торбички. Няколко по-мургави момчета очевидно бяха от Кеш, имаше и от други нации.
Едно от по-големите момчета, с тъмна коса и злобна усмивка, се приближи до Джоми и го огледа от главата до петите. След това се обърна към един надменно изглеждащ русоляв младеж.
— Какво си имаме тук?
— Очевидно селяни.
— Познават се по миризмата на тор.
Джоми пусна торбата си.
— Виж, приятел. Току-що пристигаме след тежко плаване и преход по суша, така че не сме в настроение. Защо не почнете да тормозите новобранците от утре? Какво ще кажеш?
— Този дръвник иска да отложи посрещането, Годфри — каза тъмнокосият. — Какво мислиш?