Калеб даде сигнал. Един мъж до стрелците отвори капака на фенера си и хората на Чезарул бавно се вмъкнаха в другия вход на пещерата. Магнус бе използвал всичките си умения, за да се увери, че не ги очакват магически капани. Разбира се, нямаше как да научи за обикновените. Мъжете, които влизаха в пещерата, бяха от най-опитните агенти в Кеш и изключително умели в ръкопашния бой. От тях се очакваше да изчистят завинаги Мидкемия от напастта на Нощните ястреби дори с цената на живота си.
Над другия вход също имаше стрелци. Заповедта беше ясна: на всяка цена да заловят Йомо Кетлами жив.
Калеб махна на хората си да застанат по-близо до входа, за да хванат всеки, който се опита да избяга. С жестове, които почти не се виждаха в мрака, им нареди да заемат позиции от двете страни на тунела. След това махна на мъжа с фенера да затвори капака и всичко отново потъна в мрак.
Минутите течаха бавно. Единствените звуци бяха шумът на прибоя и редките писъци на нощните птици. Джоми кимна на Калеб, който стоеше срещу него, и се обърна да види по-младите си спътници. Тад и Зейн чакаха в готовност, притиснали се към скалите. През месеците, откакто живееха заедно, Джоми се бе привързал към тях и бе поел ролята на по-голям брат. Семейството го бе приело добре и му предоставяше дом, макар и доста странен. Откакто бе срещнал Калеб и осиновените му синове обаче той вече бе започнал да свиква с необикновените неща. Беше готов да умре, за да защити момчетата, и знаеше, че може да очаква същото от тях.
Внезапно от пещерата се разнесе вик и мигновено започна битка.
Първият убиец, който изскочи от тунела, беше посрещнат от Калеб с удар с плоското на меча в лицето. От счупения му нос потече кръв. Джоми го удари с дръжката на оръжието си по главата, а Зейн сграбчи зашеметения мъж и го издърпа настрани.
Вторият убиец видя, че другарят му пада, но не можа да различи какво се случва и се поколеба, преди да излезе, вдигнал меча си за удар. Нападението му почти изненада Калеб. Джоми пристъпи напред, за да го удари по главата, усети нещо да го парва по гърба и осъзна, че за малко не е бил посечен от трети мъж, застанал на изхода.
Не обърна обаче внимание на болката и халоса мъжа, който бе нападнал Калеб. Онзи зад него замахна пак, но Калеб дръпна младежа извън обсега му. Зейн удари третия Ястреб по главата и в същия миг някой профуча покрай него и хукна към плажа.
— Спрете го! — извика Калеб.
Чу се пращане и от пръстите на Магнус изскочи кълбо енергия. Нощта се озари от синя светлина, а сферата настигна бягащия и го обгърна. Той изпищя, падна и започна да се гърчи, по тялото му пробягваха малки светкавици. Неприятният шум допринасяше за плашещата гледка.
Калеб и Магнус забързаха към него, докато момчетата и останалите агенти довършваха убийците.
— Излизаме! — извика познат глас и от пещерата се показа Чезарул. — Добре ли се справихме?
Джоми посочи поваления мъж.
— Светлина! — извика Калеб.
Хората му отвориха капаците на два фенера и всички погледнаха лежащия, който се гърчеше под енергийното заклинание.
— Овържете го, преди да прекратя магията — каза Магнус. — Няма да може да използва отровата, но все пак го претърсете добре.
Калеб погледна мъжа, когото преследваше от седмици. Лицето на Йомо Кетлами беше разкривено от яд. Ръцете му бяха свити безпомощно в юмруци, а краката му подритваха пясъка. Претърси го набързо и откри две капсули с отрова, както и добре познатия амулет на Нощните ястреби. Разви въжето около кръста си и овърза здраво Кетлами.
— Провери му устата — обади се Магнус.
— Дайте светлина.
Един от хората с фенери се надвеси над Кетлами. Калеб отвори челюстите му и огледа внимателно.
— Я, какво е това?
Протегна лявата си ръка и някой му подаде клещи. Калеб бръкна в устата на Кетлами и извади един зъб. Пленникът започна да стене — не можеше да реагира по никакъв друг начин.
— Кух зъб — обясни Калеб и се обърна към брат си. — Мисля, че вече можеш да го пуснеш.
Магнус освободи заклинанието и мъжът се отпусна, дишаше като изтощено куче.
— Двама се мъртви, един няма да преживее нощта, но успяхме да пленим трима — обясни Чезарул.
Калеб кимна.
— Проверете ги за отрова. Джоми, ранен си.
— И по-зле е било — ухили се младежът. — Предния път, като се дуелирахме, Талвин Хокинс ме поряза три пъти, без да се напъва.
Калеб погледна кървавите петна по гърба на туниката му и каза:
— По-добре се превържи, че Мари ще ми скъса ушите.
Джоми намигна на Тад и Зейн.
— Майка ви наистина се грижи за мен, нали?