Наложи се Джоми и Зейн да си разменят униформите. С ботушите беше още по-сложно и монахът направи няколко пътешествия между рафтовете, за да намери подходящи. Накрая и тримата бяха облечени еднакво.
Тад погледна другите и се засмя.
— Какво? — намръщи се Джоми.
— Съжалявам, но…
— Изглеждаш нелепо — довърши Зейн.
— И вие няма да впечатлите момичетата около фонтана в Кеш, където се срещнахме.
Тад се засмя още по-силно.
— Момичета — намеси се брат Тимоти. — Не може да говорите за момичета. Забранено е.
Тримата спряха да се смеят.
— Без момичета? — попита Тад.
— Никакви — отвърна монахът. — О, добре си спомням как беше едно време. Това, че сме положили клетва за целомъдрие, не значи, че не помним. Въпреки че не е много хубаво. Като бях млад… — той направи пауза. — Не, никакви момичета. Трябва да учите. Да, да учите и да се упражнявате, много. Но никакви момичета.
Старият монах очевидно се отплесна.
— Братко, а сега какво?
— Какво какво?
— Какво ще правим?
— А, какво ще правите! — монахът отново се усмихна. — Ами ще учите и ще се упражнявате.
Тад завъртя очи, а Зейн се опита да помогне.
— Пита какво да правим след като излезем оттук.
— Ако ви свършат пособията, елате пак. Или ако си скъсате дрехите и обувките. Но отецът хич не обича такива работи.
— Какви пособия? — попита Тад.
— О, да, пособия! — дребният монах отново изчезна някъде и след малко се върна с три кожени торбички, каквито носеха останалите студенти. — Ето ви учебните пособия. Вижте вътре.
В торбичките имаше нож, мастилница, пера, хартия, някаква кутия и няколко пакета, увити в промазана хартия.
Джоми понечи да извади кутията, но брат Тимоти го спря.
— По-късно. Просто исках да съм сигурен, че комплектът е пълен. Трябва да се научите да пишете ситно.
— Ситно ли? — попита Зейн.
— Така хартията ще ви стигне за повече време.
— А сега къде да отидем, братко? — обади се Джоми.
— В спалните помещения. Търсете брат Стивън. Той е прокторът. Тръгвайте!
— Братко, къде са спалните? — попита Тад, докато отваряше вратата.
— В другото крило. Върнете се по коридора.
След малко тримата се озоваха в обширно помещение, в което се влизаше през арка без врата. Покрай стените бяха наредени легла, а до всяко имаше сандък.
Покрай редиците вървеше монах, този път без брада.
— Вие сте новите момчета — беше твърдение, а не въпрос.
— Да — отвърна Зейн и добави бързо, — братко.
— Аз съм брат Стивън, прокторът. Аз отговарям за студентите, когато не са в клас или не се занимават с други задачи. Последвайте ме — поведе ги към дъното на помещението и посочи едно легло от дясната страна. — Един от вас ще спи тук. Другите двама са от лявата страна.
Момчетата свиха рамене и Тад и Джоми се отправиха наляво, а Зейн взе дясното легло.
— Недей да сядаш! — спря го монахът.
— Извинявайте, братко.
— Вижте в сандъците си.
Вътре имаше четка за ботуши, гребен, кърпа, бръснач и парче твърд сапун.
— Не пипай нищо! — извика монахът, когато Зейн посегна към гребена.
Момчето го погледна измъчено.
— Извинявам се, братко…
— Вижте как е подредено всичко. Всяка сутрин ставате, оправяте си леглата и отивате в банята. Къпете се, бръснете се и давате кърпата на слуга, който ви дава чиста. Връщате се и обличате дрехите си, които са сгънати и поставени в сандъка. Всички останали предмети трябва да са подредени, както ги виждате. Ако нещо не е на мястото си, ще получите пет тояги, ако липсва — двадесет. Разбрахте ли?
— Да, братко.
— Не може да седите на леглата си, докато не мине вечерната молитва. Ако ви хванат да седите преди това, ще получите пет тояги. Идете при ректора и той ще ви обясни останалото. Кабинетът му е срещу входа.
Зейн се застоя за момент, взрян в сандъка, след което затвори капака.
— Кой от вас удари Серван? — попита брат Стивън.
— Аз, братко — отвърна Джоми тъжно.
Монахът само изсумтя и се отдалечи.
— Зейн, какво гледаше? — попита Тад, докато излизаха от спалното.
— Опитвах да запомня подредбата на предметите. Нямам желание да ям бой.
— Ще свикнеш — обади се Джоми. — Освен това ще имаш цял час преди лягане да ги запомниш.
— Вярно — отвърна Зейн без ентусиазъм.
Трите момчета се намръщиха. Какво им беше натресъл техният пастрок?
10
Прочистване
Валко се приготви за двубой.
Воинът, който стоеше срещу него, беше стар и окичен с множество белези като с медали. Не приличаше обаче на старец, който очаква синът му да го изпрати при Мрачния бог. В този мъж имаше още много битки.