Никой не възрази. Валко знаеше, че нищо не убягва от погледа на Хиреа. Но ветеранът не направи нищо. Валко очакваше Сиилет да бъде порицан или дори убит за това, че е нарушил правилата на битката, но старият воин бе обърнал гръб безмълвно.
Валко беше разочарован, но не посмя да зададе въпрос. Неочакваните въпроси бяха опасни и показваха, че воинът не е уверен. Липсата на самочувствие беше слабост. Слабостта беше смърт.
Въпреки това бе притеснен. Правилата бяха нарушени и не бе последвало наказание. Какъв ли беше урокът? Че правилата може да се заобикалят в името на победата?
Хиреа — яздеше възрастен самец с не по-малко белези от самия него — вдигна ръка и призова за внимание.
— Воинът трябва да е готов да отговори на призива по всяко време. Потегляме!
Младежите последваха инструктора си по пътя, който се виеше от старата крепост. В далечните времена тук бе живял някакъв племенен вожд, чието име вече се помнеше само от архиварите. Подвижните пясъци, на които се крепеше дасатското общество, бяха погълнали поредния род. Може би съюзите бяха развалени в търсене на по-могъщи покровители.
Валко никога нямаше да узнае, освен ако не потърсеше историк. Нещо, за което нямаше нито време, нито желание.
Опита да настрои сетивата си към нощта. Обичаше това време. Липсата на светлина се компенсираше от умението му да вижда топлина и да усеща движение. Като повечето представители на расата си, той се приспособяваше бързо към всякакви условия, ориентираше се дори в непрогледни пещери и тунели. По време на Криенето бе прекарал дълго време по такива места и можеше да прецени разстоянията по ехото.
Сега яздеше и попиваше пейзажа. Широкото поле и хълмовете в далечината — малко по-тъмни на фона на небето. Тук-там горещи петна показваха хищниците и тяхната плячка. В далечината глутница заркиси преследваше някакво животно, може би лопър или дартър. Заркисите бяха опасни за сам човек, но нямаше да нападнат единадесет ездачи. Дългогодишното избиване ги бе научило да стоят настрани от бронираните воини. Все пак в нощта имаше и по-опасни животни. Кескаш, горските двукраки хищници, нападаха от засада, а челюстите им пробиваха броня. Кожата им изпускаше секрет, който бързо се изпаряваше и скриваше телесната им температура.
Във въздуха кръжаха нощни птици, чийто ограничен интелект бе съсредоточен в изчисляването на шанс за оцеляване, докато се спускаха върху различните си жертви. По тези земи нищо не се предаваше без борба. Мембранните крила на птиците понижаваха температурата и ги прикриваха от плячката и от реещите се по-нависоко летящи нокти. Ноктите обитаваха горните слоеве на атмосферата и бавно изпускаха газа, които им придаваше летливост. Щом се изпразнеха, се стрелваха стремително надолу към нищо неподозиращата си плячка. Крилата им изплющяваха като гръмотевица, а кухите им нокти сграбчваха жертвата. След това започваха да се издигат, изсмуквайки през ноктите флуидите на плячката. Щом привършеха, просто пускаха изсмуканото тяло на земята. Ноктите им бяха достатъчно силни да повдигнат варнин и да пробият доспехи. Не беше често, но понякога и ездачите ставаха техни жертви.
Валко харесваше нощта. Като повечето младежи в Криене, бе прекарал повечето дни в сън и излизаше след залез, за да открадне припаси. Според майка му, щом се докажеше и заемеше място до баща си, щеше да започне да цени дневната светлина. Знаеше, че майка му има невероятен интелект и не греши, но се чудеше дали някога ще може да се отпусне напълно през деня.
Питаше се каква е целта на този внезапен нощен поход, но не смееше да задава въпроси. Хиреа щеше да им каже, когато преценеше за необходимо. Отношенията в дасатското общество бяха сложни и когато се изискваше сляпо подчинение, въпросите можеха да донесат смърт.
При изкачването на следващия хълм варнинът му се задъха. Тези същества бяха създадени да нападат на скорост, а не за продължителна езда. За съжаление в стария замък нямаше товарни варнини. Те не бяха добри за битка, но издържаха много повече. Валко реши, че или обстоятелствата са сериозни, или на Хиреа не му пука за животните. Самият той не се интересуваше дали варнинът страда, но не искаше да съсипва обучено бойно животно или да се връща пеш, ако то издъхне.