Щом стигнаха до билото, Хиреа им махна да спрат. Варнините запръхтяха, поемаха си дъх. Валко се зачуди дали двете породи не може да се кръстосат, за да се създаде животно с издръжливост и кураж за битка. Реши да запази този въпрос за след като се прибере при баща си. Подобен вид щеше да донесе мощ на Камарийн, да ги издигне сред Садхарин и да ги доближи до двора на Карана.
В този момент го усети. Чувството, че е близо до Криене. Обзе го колебание, раздвоение между чувствата и мислите. Другите ездачи също изглеждаха объркани и раздразнени.
Допреди няколко седмици и те щяха да са сред тези, които сега търсеха убежище в нощта.
Но защо имаше Криене сред тази равнина, с всички заркиси, кескаши и други опасности? Валко се разкъсваше между желанието да се скрие и да ловува. Ето! Забеляза ги. На изток от хълмовете се спускаше малко поточе. Очевидно бегълците идваха от планините. Може би някой тамошен лорд ги бе надушил и ги беше прогонил. А може би просто сменяха мястото, както често правеше майка му. Само че майка му никога нямаше да ги поведе през толкова открито място.
Дасатските воини изпитваха естествен стремеж да унищожават потенциалната конкуренция и жените, които са твърде млади или стари за раждане. Ако воините бяха твърде старателни, расата щеше да загине. Но според майка му, ако не прочистваха слабите често, резултатът пак щеше да е такъв. Тя винаги го караше да мисли. Според нея интелектът не беше от полезните дарове на Мрачния и животните, които бяха в хармония с природата, оцеляваха по-добре. При дасатите само едно от пет деца достигаше зрялост и това правеше процеса с размножаването наистина труден.
Дори леката мисъл за размножаване посред лова предизвика болка в тялото му. Ако наблизо имаше подходяща женска, щеше да я вземе, та дори да беше Низша! Точно тези първи пориви бяха накарали майка му да го прати при баща му. Щом беше готов за размножаване, значи бе готов за изпитание. Освен това ставаше опасен за останалите деца в Криенето. Валко се зачуди къде ли е майка му. След неговото заминаване другите се бяха преместили на ново безопасно място. Вероятно някъде във високите планини.
Той тръсна глава, за да прогони тези мисли. Беше лудост да мисли за миналото, докато се извършваше прочистване! Видя, че Хиреа го наблюдава, защото единствен от младежите бе запазил присъствие на духа. Без да се колебае, смушка изтощения си варнин по склона. Точно както подозираше, те се бяха подслонили до скалите. Щом животното му стигна водата, бегълците се раздвижиха.
Отначало не можеше да ги види добре, но щом побягнаха, мократа кал започна да пада от телата и да се отмива от краката им. Половин дузина деца и три жени. Валко извади меча си и нападна. Едната жена подкара малките напред, а другите две се обърнаха да го посрещнат. Изведнъж му се прииска да е ден, защото не можеше да разбере дали са въоръжени. Знаеше, че ако се наложи, майките ще защитават децата си със зъби и нокти, а разгневените дасатски жени не бяха за подценяване.
Нямаше търпение да убие. Жаждата за кръв бучеше в главата му и Валко осъзна, че чува сърцето си.
Щеше да е безразсъдно да нападне направо, тоест да прегази едната и да посече другата с меча. Знаеше, че при такава атака втората жена със сигурност ще се опита да го свали от животното.
Сякаш прочели мислите му, двете жени се разделиха, за да го принудят да ги нападне една по една. В последния момент Валко зави по брега на потока и се измъкна от обсега на по-близката. Реши да не замахва отгоре, защото тя със сигурност щеше да се наведе и да го хване за крака. Престори се, че ще нанесе удар с меча, и я ритна в лицето. След това скочи от животното си и счупи врата й с петата на ботуша си. Беше достатъчно близо, за да чуе ръмженето на втората. Тя вече осъзнаваше, че ще умре, но бе готова на всичко, за да спаси малките. Жената приклекна и размаха ножа в дясната си ръка.
Валко чуваше как другите ездачи се спускат по склона и знаеше, че след секунди ще го подминат и ще погнат децата. Гневът, че няма да може да участва в убийството им, подхрани жаждата му за кръв и той замахна към главата на жената, сякаш не се притесняваше от дългия й кинжал. Както и очакваше, тя приклекна и се опита да го намушка във врата, където свършваха доспехите. Но ударът му бе лъжлив. В последния момент той плъзна меча по рамото й и вместо да влага сила, за да отсече главата, просто го дръпна рязко и отвори грозна рана във врата. Жената залитна и падна на колене.
Валко веднага изтича до варнина. Останалите ездачи вече го бяха заобиколили. Метна се на седлото и бе готов да препусне, когато чу вика на Хиреа.