— От какъв ли враг се пазят? — зачуди се Пъг.
— Може би просто харесват високите неща — предположи Накор, докато вървяха към огромния вход. — Охо, това вече е наистина интересно.
Нямаше ги типичните за човешкото строителство порти. Вместо това голяма част от стената бе отместена на огромни сложни панти.
— Не е затваряно от доста време — отбеляза Накор.
Някакво непознато дърво бе успяло да поникне в отвора.
— Да, затварянето ще е доста проблематично — каза Магнус.
— Сигурен съм, че ще намерят начин — отвърна баща му, докато влизаха в ипилиакския град Сюшар.
— А може би са унищожили всичките си врагове — предположи Бек.
Пъг се обърна към младежа, който се оглеждаше с ентусиазирана усмивка.
— Тези хора ми харесват, Накор. Това място е интересно.
Пъг не споделяше оценката на Накор за странното мислене на момчето, но виждаше, че това е най-близката проява на радост, демонстрирана от Бек. Явно удоволствията идваха от всичко, което му предоставяше силни емоции, било то секс, битки или красота. Магьосникът се зачуди за пореден път защо бе настоял в посланието си от бъдещето да вземе младежа със себе си. Сега сякаш започваше да осъзнава. От тях четиримата Бек изпитваше най-малко дезориентация и дискомфорт в този странен свят. Дори се радваше на преживяването, докато другите трима имаха физически проблеми.
Ипилиакците не показваха никакво притеснение от присъствието им. Повечето дори не ги поглеждаха.
Пъг трябваше да признае, че са красива раса, с царствени черти и грациозни движения. Жените изглеждаха възхитително, макар да не бяха точно красавици според човешките представи. В движенията им имаше повече грация и съвсем лека нотка на съблазън. Разменяха си шеги и поздрави и може би леко флиртуваха. Доколкото можеше да прецени, ипилиакците бяха щастлив народ.
Докато стигнат описания от Вордам площад, Пъг започна да изпитва болка в гърдите и се закашля. Всички с изключение на Бек имаха затруднения с дишането. Спряха пред един невероятно красив фонтан. В кристала, от който извираше водата, играеха светлинки, а капките издаваха хармоничен звук.
— Ето го — Пъг посочи. — Магазинът с червената врата.
През площада минаваше отряд ездачи. Всички носеха черни наметала с лилави ръбове, бели щитове, имаха филцови шапки и ботуши до коленете. Напереният им вид се допълваше от къси брадички.
Яздеха странните животни, които напомняха на коне.
— Ха! — засмя се Бек. — Дали могат да се бият?
Пъг го погледна, притеснен да не би младежът да реши да провери, но Бек просто ги гледаше с възхита. Магьосникът махна на останалите да го последват. Щом стигнаха до вратата, спря и се огледа дали в другите магазини се чука, преди да се влезе.
Видя, че няма никакви странни обичаи, и отвори вратата.
Изобщо не приличаше на човешки магазин. Нямаше рафтове, нито маси, нямаше никакви изложени за продан неща. Вместо това на пода имаше възглавници и някакво странно устройство с кристална купа отгоре и множество излизащи накрайници.
Иззад завесата в дъното се появи един ипилиак, висок и слаб дори за стандартите на расата си. Носеше роба в цветовете на дъгата — променяха се при всяко негово движение. Той спря за момент, огледа ги и произнесе фраза на непознат език. След като не му отговориха, опита на друг и този път Пъг го разбра.
— Ние не сме от този свят. Идваме от Мидкемия.
— Добре дошли в моя магазин — отвърна търговецът на кешийски. — Рядко работя с човеци. Вие сигурно сте онези, за които спомена Вордам. С какво да ви помогна?
— Търсим водач, който да ни заведе на Косриди.
На лицето на търговеца се изписа изненада.
— Искате да отидете в друга реалност?
— Възможно ли е? — попита Пъг.
— Да. Но е трудно. Все пак Вордам нямаше да ви прати, ако смяташе, че е невъзможно. Трябва да сте изключително силни същества, щом сте стигнали до магазина без помощта на мощна магия.
— Тя сякаш не работи на това място — обади се Магнус. — Освен това дишането е трудно.
— За това мога да помогна — каза Кастор, изчезна зад завесата, върна се с някаква торбичка и изсипа съдържанието й в купата на устройството. Добави някаква течност и купата се изпълни с мъгла. — Вдишайте това през накрайниците и ще оправите затрудненията.
— Аз нямам нужда — обади се Бек.
Ипилиакът го изгледа продължително.
— Да, мисля, че си прав.
Накор и Магнус започнаха да вдишват през накрайниците. Пъг знаеше, че нямат друг избор и трябва да се доверят на Кастор. Всмука силно и се помъчи да потисне пристъпа на кашлица. След няколко опита дискомфортът изчезна.
— Много е добро — каза Накор.