— Прощавайте за бързането — рече Кастор, — но ще откриете, че времето не е във ваша полза, ако решите да не продължавате.
— Нямаме намерение да се отказваме.
— Има много неща, за мястото, към което се стремите, които не разбирате, и няма да се съглася да ви помогна, докато не обясня всичко.
Пъг кимна.
— Дасатите ще ви убият веднага щом ви видят — почна Кастор. — Просто защото съществувате. Те са подобни на нас, но живеят по начин, който дори не може да проумеете. Всичко, което е заплаха, се унищожава. Всичко непознато е заплаха и подлежи на унищожаване. Те са завладели дванадесет свята, пет от които населени от други раси. Във всеки отделен случай са унищожавали местните напълно. Сега дори всяко насекомо и растение е от първоначалния им дом, Омадрабар.
Пъг позна името от бележката, която бе пратил до себе си, но не каза нищо. Трябваше му време да размисли защо трябва да ходи в сърцето на най-страшната заплаха, пред която се бе изправял.
— Разбирам предупреждението — отговори Пъг. — Дасатите са смъртоносно опасни.
— Неописуемо. Няма как да заговорите някой, камо ли да преговаряте. Така че, за да оцелеете повече от няколко минути на Косриди, ще е необходимо много повече от това да подготвите телата си за тамошните условия.
— Вордам засегна тази тема. Сравнението му беше за сламка в огъня.
— По-скоро масло — отвърна Кастор. — Ако оставим аналогиите и приемем, че някак сте подготвени за следващото ниво, все пак ще трябва да оцелеете и след срещите си с дасатите. За целта ще е необходима невероятно могъща магия. Ще трябва да изглеждате като тях по всеки възможен начин, не само външно. Например те, както и аз, виждат телесната топлина, а вашата е много по-висока. Трябва да се помисли за най-дребните подробности, като миризмата и гласовете например. Освен това заклинанието трябва да издържи седмици и дори месеци. Трябва да научите език и култура, и как да се държите като тях. Как да избягвате… — търговецът вдигна ръце. — Невъзможно е.
— Не мисля — контрира Пъг. — Според мен знаеш как може да го постигнем, само че не виждаш печалбата.
— Не е вярно. Въпреки че за това обучение ще поискам цена, която би се видяла голяма дори за кралете на вашия свят. Вордам нямаше да ви изпрати, ако не вярваше, че разполагате с необходимите средства.
— Мога да платя — отвърна Пъг.
— Само от любопитство, какво ще е заплащането? — попита Накор.
— Обичайното. Ценни метали. Среброто от вашия свят е добър реагент. Златото става, заради обратните свойства. Някои скъпоценни камъни, заради приложенията и красотата си. Ние, подобно на останалите раси, ценим редките и уникални предмети. Но на мен най-вече ми трябва информация.
— Достоверна и неопровержима.
— Да, виждам, че разбирате — Кастор се обърна към Магнус. — Ами ти?
— Не особено. Но съм син на баща си и ще го следвам докрай.
Кастор се обърна към Бек със същия въпрос.
— А ти, млади боецо?
Бек се усмихна и Пъг бе поразен от това колко млад изглежда в някои моменти.
— Не ми пука. Важното е да е забавно. Накор каза, че ще е забавно, и затова тръгвам с него.
— Много добре — ипилиакът се изправи. — Започваме веднага. Преди всичко друго трябва да решим първоначалните проблеми. Как да дишате на Косриди и да запазвате жизнената си енергия.
Махна им да го последват зад завесата. Отзад имаше коридор, който водеше до склад, пълен с редици рафтове.
След като го прекосиха, стигнаха до друг коридор с врати от двете страни. Търговецът спря в дъното.
— Настанете се в тези стаи. След час ще се върна с различни отвари и вещества. Без тях скоро ще се почувствате много зле. Трябва да се подготвите за дълги дни на дискомфорт. Щом се аклиматизирате към нашия свят, ще продължим с подготовката за пътуване до втората реалност, което ще ви се стори като започване отначало. След това ще се научите да преподреждате мислите си, за да може да използвате магическите си сили. Ще научите езика, вярванията и как да се държите като дасати, за да не ви убият. Тогава напълно ще разберем защо сте предприели това наистина ужасно глупаво пътуване.
И тръгна, като ги остави в коридора. Пъг отвори едната врата и кимна на Магнус да го последва. Бек и Накор влязоха в другата стая.
След две седмици храната започна да им се струва нормална и свикнаха с въздуха. Стомашните спазми, кашлянето и внезапното изпотяване бяха преминали. Кастор им беше уредил обучение при един местен магьосник, казваше се Данко. Двамата с Накор веднага си допаднаха и след уроците се скитаха из града, следвани от Бек. Пъг и Магнус бяха заети с други проблеми.