Тад се намръщи.
— Мисля, че теб харесва най-много.
— Така си е — съгласи се Зейн.
Джоми се усмихна широко.
— Това е, защото вие я разстройвате цял живот. А аз я дразня само от няколко месеца. Скоро ще й писне от мен.
— Несъмнено — намеси се Магнус и погледна червенокосия младеж. Всички на Острова на чародея бяха харесали Джоми и той бързо се бе вписал в семейството на Калеб. Освен това бе доказал куража и лоялността си и не губеше чувство за хумор дори в най-трудните ситуации.
Тад погледна стенещия Кетлами и попита:
— Сега какво?
— Трябва да го заведем при баща ни — каза Калеб и се обърна към Чезарул. — Преместете пленниците в града и научете каквото можете. Това трябва да са последните Нощни ястреби, но за всеки случай изцедете цялата истина от тях. След това се погрижете да не вредят на този свят повече.
Чезарул кимна и започна да дава заповеди на хората си.
— Момчета, приближете се — каза Магнус и извади една сфера. Калеб хвана с една ръка робата на брат си, а с другата рамото на пленника. Джоми положи длан на рамото на Магнус, а Тад и Зейн се притиснаха към Калеб.
Магнус натисна копчето и шестимата изчезнаха. Хората на Чезарул останаха на плажа с последните Нощни ястреби в Дърбин, а може би и в целия Велики Кеш.
2
Оракул
Пленникът гледаше свирепо.
Висеше окован на каменната стена. Бяха му свалили дрехите — не толкова за да го лишат от достойнство, а защото Пъг бе преценил, че е необходимо: по тялото на Йомо Кетлами бяха татуирани множество магически символи.
Беше едър мъж. Според трите момчета в дъното на помещението беше достатъчно силен, за да изтръгне оковите от стената. Главата му бе обръсната и лъщеше от пот. Имаше врат и мускули като на борец. В черните му очи нямаше следа от страх и той ръмжеше гневно срещу мъчителите си.
Пред вратата имаше шестима пазачи, а Магнус стоеше вътре, за да предотврати евентуални магически опити за спасяването или премахването на Кетлами. Калеб и момчетата се бяха дръпнали до отсрещната стена. В помещението влязоха двама мъже.
Първи вървеше Пъг, а зад него ситнеше Накор.
— Къде е Бек? — попита Магнус.
— Чака отвън, ако потрябва — отвърна Накор. — Няма нужда да вижда това.
Магнус погледна въпросително брат си. „А момчетата имат нужда, така ли?“ Калеб кимна кратко. Магнус го изгледа още веднъж и отвърна на кимването. Засега момчетата се бяха доказали с желязна воля и младежки кураж пред опасностите. А и с времето започваха да гледат по-трезво на нещата и младежката храброст се превръщаше в истинска смелост. Но битките бяха едно, а мъченията — съвсем друго.
Кетлами изкрещя на Пъг:
— По-добре ме убий, магьоснико! Заклел съм се да отнеса тайните на гилдията ни в царството на Лимс-Крагма!
Пъг не отговори, а се обърна към вратата, през която влязоха още двама души. Момчетата се дръпнаха към лявата стена, за да освободят място на новодошлите.
Единият мъж носеше черна кожена качулка и избеляла туника, покрита със стари петна. Тад погледна приятелите си и разбра, че всички се досещат от какво са петната. Палачът застана до пленника, а вторият мъж се приближи до Пъг.
Беше среден на ръст, с незапомнящи се черти и облечен като търговец или фермер. Носеше простички кожени ботуши. Погледна затворника и той внезапно обърна главата си към него и очите му се разшириха. След секунда Кетлами стисна клепачи и на лицето му се изписа болка. Започна да се поти още повече и нададе вой, наполовина от болка, наполовина от раздразнение.
— Махни се от главата ми! — изкрещя той и след миг на лицето му се изписа триумфална усмивка. — Не ти мина номерът, а?
Пъг се обърна въпросително към другия мъж. Той само поклати глава и отново погледна Кетлами.
— Започвай — каза Пъг. Палачът пристъпи напред и светкавично заби юмрук в корема на Кетлами. Отдръпна се, докато затворникът стенеше с насълзени очи. След малко пленникът си пое дълбоко дъх.
— Бой? Какво следва? Нажежено желязо и клещи?
Палачът отново замахна и му нанесе два светкавични удара в корема. Стомахът на жертвата изпразни съдържанието си на пода.
Джоми се обърна намръщен към останалите. Един от първите уроци в ръкопашния бой беше за двата удара в корема. Силен мъж можеше да понесе един, без да трепне, но ако вторият удар беше достатъчно бърз, преди мускулите да са се оправили, се постигаше въпросният ефект.
Магнус, Калеб, Пъг и Накор наблюдаваха безизразно. Това унижение беше първото от дългия процес на пречупване на затворника, докато не им кажеше къде е водачът на Нощните ястреби, техният Велик майстор.
Палачът удари Кетлами по лицето с опакото на ръката си. Ударът беше по-скоро обиден, отколкото болезнен, и докара отново сълзи и гневен поглед.