— Магнус, не казвай повече, че искам да те предпазя. Премълчавал съм поне дузина пъти, когато си се изправял пред опасности, и всяка частица от мен е крещяла да изпратя някой друг. Сигурно ще ме разбереш, ако станеш баща някой ден. Ако исках да си в безопасност, въобще нямаше да те взема… Ти само си чувал за брат си и сестра си, но аз ги обичах също както обичам теб и Калеб.
Магнус стоеше със скръстени ръце и Пъг видя стойката и изражението на съпругата си. Накрая синът му въздъхна и го погледна в очите.
— Съжалявам.
— Недей. Разбирам гнева ти. И аз го изпитвах, докато развивах способностите си, а знаеш, че моето израстване… Беше доста по-трудно от твоето.
Магнус се усмихна.
— Разбирам — знаеше, че баща му е изпитвал големи трудности при първия си наставник Кълган, магьосник от Низшия път. Самият Пъг беше от Висшия, което вече нямаше значение, но като момче му бе създало доста проблеми. След това бе изкарал четири години в робство и още четири като ученик в Конгрегацията на магьосниците на Келеуан. В сравнение с това обучението на Магнус си беше направо идилично.
— Все пак — продължи Пъг — остава да разберем как ще оцелеем по време на пътуването.
— И аз бих ви задал същия въпрос — каза някой зад тях на чист кешийски.
Пъг и Магнус се обърнаха рязко и посегнаха към камите си. И двамата не се чувстваха достатъчно уверени, за да опитат някоя магия.
— Успокойте се. Ако исках да ви убия, вече и двамата щяхте да сте мъртви — каза говорещият. Беше висок ипилиак, с най-човешкото лице от досега срещаните, може би заради скулите и гъстата черна коса. Носеше я дълга до раменете, което не бе обичайно за расата му. Имаше бръчки по лицето, което подсказваше за над средната възраст, но погледът му беше остър и носеше дрехи на боец — подплатен жакет с колан, от който висяха най-различни оръжия, и панталони и ботуши, подсказващи, че е ездач.
— Аз съм Мартук, вашият водач — каза той спокойно. — Дасат съм.
12
Врагове
Миранда хвърли една ваза.
Гневът й бе надделял над самоконтрола и трябваше да изпусне парата. Мигновено съжали за вазата. Простата керамична изработка й харесваше, затова тя се пресегна с мисъл и я спря на милиметри от стената. След това с едно махване с ръка я върна на мястото й.
Калеб, който бе влязъл в стаята само преди секунди, попита:
— Татко ли?
Миранда се намръщи.
— Липсва ми и това ме…
Калеб се ухили и за момент тя видя усмивката на съпруга си.
— Малко те изнервя?
— Да. Само мъничко. Има ли някакви новини?
— От татко и Магнус не, а и не очаквам скоро. Но от Събранието настояват да отидеш на Келеуан максимално бързо.
Миранда пресметна набързо заради разликата в денонощията и установи, че и на двата свята е сутрин.
— Тръгвам веднага. Докато ме няма, ти си начело.
Калеб вдигна ръце.
— Знаеш, че мнозина не…
— Магьосниците не одобряват ти да командваш. Знам и не ми пука. Този остров е мой и на баща ти, така че е и твой. Росенвар е на Новиндус, а Накор и брат ти са с Пъг. Едва ли ще има сериозно недоволство. Ако възникне някакъв спор, опитай да го разрешиш, или поне го отложи, докато се върна. Предполагам, че няма да се бавя на Келеуан.
— Надявам се.
— Имаш ли вести от момчетата? — попита майка му, преди да тръгне.
Калеб сви рамене.
— Нямат възможности за бърза комуникация. Помолил съм няколко от агентите да ги наглеждат, но едва ли биха могли да загазят в университета сред всичките монаси на Ла-Тимса.
— Страшно си загазил — каза Зейн.
— Страшно — повтори като ехо Тад.
Джоми ги изгледа навъсено и пристъпи на арената. Студентите се упражняваха с тренировъчни мечове. Джоми знаеше как да халоса някой с дръжката, как да му пререже гърлото, след като го е ритнал в слабините, и всички останали трикове, на които го бе научил Калеб, но това беше турнирен дуел, с правила и съдия. Отгоре на всичко противник му беше Годфри, най-добрият приятел на Серван, и по начина, по който държеше меча си, си личеше, че знае какво прави.
Майсторът на меча махна на двамата противници да застанат в центъра и Джоми закопча яката на жакета си. Останалите ученици наблюдаваха отстрани, имаше и неколцина монаси.
Майсторът на меча заговори достатъчно високо, за да го чуят всички, но без да вика.
— Целта на това упражнение е да се демонстрира контраатака — той се обърна към Джоми. — Годфри е по-опитен, така че ти ще атакуваш. Може да избереш всякакъв замах, но само с лек контакт. Ясно ли е?
Младежът кимна и се върна при братята си. Тад му подаде учебния шлем с мрежа пред лицето.
— Старт — даде команда Майсторът.