— Той май е единственият. На път си да си създадеш двама могъщи врагове. Няма вечно да стоим в университета, а роднините на краля имат дълги ръце.
Джоми въздъхна.
— Прав си. Но не мога да се стърпя. Както с момчетата в Кеш. Побойниците ме изкарват от нерви. Може би защото бях дребосъкът в семейството.
— Ти дребосък?! — Тад се опули.
— Като бълха — отвърна младежът, докато се преобличаше. — Виж, братята ми бяха наистина едрички.
— Направо не искам да си го представям — обади се Зейн.
— Хайде, трябва да тръгваме.
Студентите последваха брат Самюъл до университета и се пръснаха по другите класове. Трите момчета от Острова на чародея се насочиха към една малка стаичка, в която брат Джереми се мъчеше да им преподава основи на математиката. Зейн, който явно имаше природна дарба, не можеше да разбере трудностите на Тад и Джоми с този предмет.
След двучасовия урок следваше вечерята, която се провеждаше в мълчание, защото присъстваха монаси и жреци на Ла-Тимса. Закуската и обядът бяха шумни, точно както можеше да се очаква от голяма група момчета. Вечер се чуваше единствено тракането на приборите, и то тихо.
Джоми не можеше да говори, но това не му пречеше да ръчка Зейн, който от своя страна ръчкаше Тад. Джоми кимна леко, че начело на масата седи непознат. Мъжът беше висок и възрастен и според расото имаше висок ранг. Погледът му се насочи към трите момчета и Джоми наведе глава от неудобство.
След вечеря студентите се редуваха да дават дежурства в кухнята, но преди братята да се отправят натам, при тях дойде брат Стивън и каза:
— Елате с мен — и се обърна, без да поглежда назад.
Момчетата последваха проктора до кабинета му. Вътре ги очакваше монахът, който бе седял начело на масата. Той им махна да затворят вратата, седна зад писалището на брат Стивън и ги огледа внимателно.
— Аз съм отец Елиас, абатът на университета. Може и да не знаете, но университетът всъщност е абатство — присви устни и продължи: — Вие тримата сте успели да ядосате някои много могъщи хора. Вече получих множество запитвания, включително от кралски служители, за причините, поради които сте тук. И защо влиятелен кешийски благородник, близък до императора и брат му, ви е спонсорирал. Все трудни и неприятни въпроси. През последните седмици, откакто сте тук, получих наистина много досадни съобщения.
Джоми понечи да отвори уста, но се сети, че е забранено.
— Искаш да кажеш нещо?
— Да, отче.
— Ами кажи, момче.
— Ами… Отче, ние не искахме неприятности, когато пристигнахме. Не знам дали е обичайно, или просто така решиха за нас, но започнаха да ни тормозят от първия ден. Ние просто искахме да се представим на брат Кинан и да спазваме правилата. Но Серван реши, че неговата цел в живота е да ни прави мизерии. Аз не се паля лесно, но не виждам как бих могъл да го издържа… за колкото се очаква да сме тук.
— Продължителността на престоя ви също е едно от нещата, за които ще поговорим — абатът присви леко очи. — Какво ви казаха да очаквате от това място?
— Отче, истината е, че не ни казаха много. Само, че трябва да дойдем от…
— Знам, че идвате от Оласко. Историята за кервана от Долината на сънищата е измислена, както и за пътуването по море.
— Казаха ни да дойдем тук и да научим всичко, което преподавате.
Абатът забарабани с пръсти по масата. Привидно безсмислен жест, който изправи Джоми на нокти.
— Имаме специални взаимоотношения с вашите наставници — абатът отново проучи лицата им. — Може да не одобряваме много от методите им, но знаем, че служат на доброто, и им се доверяваме — той се облегна назад и спря да барабани с пръсти, с което си спечели благодарността на Джоми. — Предполагам, че ако спомена за един мъж на име Пъг, няма да сте го чували.
— Не се сещам, отче — отвърна Джоми, а Тад и Зейн поклатиха глави.
Абатът се усмихна.
— Добре. Ще продължим шарадата. Както всичко останало около този мъж, дето не сте го чували, но всъщност ви е дядо, нещата ще останат в сянка.
— Но има нещо, което Турган Бей трябваше да ви каже — продължи той. — Това е най-доброто учебно заведение на света и тук обучаваме синовете на Ролдем и другите нации за лидери. Много от младежите отиват във флота, защото сме островна държава, но има и такива, които избират армията. Не дискриминираме чуждестранните студенти. Много представители на страни, с които сме воювали, са учили тук. Обучаваме ги, защото хората не се боят от познатото. Сигурни сме, че през годините мнозина управници са изпитвали симпатии към Ролдем заради прекараното тук време и това ни е спасявало от войни… Сега ме чуйте добре. На вас ви се предоставя обучение като на всички други. Няма значение дали ще сте тук седмица, месец или година, всеки ден научавате нови неща. Освен това ще прекратите враждата с останалите момчета. Затова ще направя някои промени. Ще бъдете преместени в крилото на старшите студенти. По трима в стая.