Тази новина ги изненада. За старши се смятаха момчетата, които завършваха тази година, или по-напредналите, като Гранди, за които се смяташе, че печелят от общуването с по-големите. Братята се усмихнаха, но радостта им бе кратка.
— Вие двамата — отец Елиас посочи Тад и Зейн — ще делите стая с Гранди. А ти, Джоми, ще отидеш при Серван и Годфри.
Младежът едва сдържа стона си.
— Отче, защо направо не ме обесите?
Абатът се усмихна.
— Ще свикнеш. Всички ще свикнете. От днес, ако един сгреши, и шестимата ще страдат. Ако един заслужи бой, всички ще изядат тоягите. Ясно ли е?
Джоми бе изгубил дар слово и само кимна.
— Добре, вървете да се преместите. Новите ви задачи са при брат Кинан, а той няма да ви пожали, ако закъснеете.
Момчетата кимнаха и излязоха. В коридора Джоми направи две крачки, спря, вдигна ръце и изрева гневно.
Джоми отвори вратата и трите момчета го погледнаха изненадано. Гранди се усмихна, Годфри се намръщи, а Серван скочи на крака.
— Какво правиш тук?
— Проверявам дали съм улучил стаята — отговори Джоми с нагла усмивка и се огледа демонстративно. — Да, тази е.
— Какво искаш да кажеш, Джоми? — попита Гранди.
— Че се нанасям тук — отговори младежът и придърпа сандъка си от коридора. — Ти се местиш отсреща при Тад и Зейн. По-добре побързай.
— Наистина ли?
— По чие нареждане!? — извика Серван.
— Мисля, че се казва отец Елиас — Джоми вмъкна сандъка си през прага. — Виждал ли си го? Той е главният…
— Кой?!
— Отец Елиас, абатът…
— Знам кой е! — извика Серван и тръгна заплашително към Джоми.
Червенокосият младеж вдигна дясната си ръка.
— Да не стане като предния път?
Серван се поколеба и спря.
— Ще проверя.
— Приятно прекарване — отвърна Джоми весело и се обърна към Гранди. — Ти също тръгвай.
— Стой — нареди Годфри.
Гранди се разколеба.
— Тръгвай, няма проблеми — каза Джоми.
— Казах да изчакаш! — извика Годфри.
— А аз му казах, че няма проблем! — Джоми застрашително направи крачка към него.
Годфри се опули и седна на леглото.
Гранди вдигна сандъка си и излезе от стаята. Джоми сложи своя на опразненото място и се обърна към Годфри.
— Значи в тази стая е разрешено да се седи на леглото?
Момчето подскочи като опарено.
— Само на затворена врата!
Джоми се усмихна. Минутите до завръщането на Серван преминаха в мълчание.
— Явно ще трябва да се примирим — каза Серван, щом влезе.
Джоми затвори вратата и седна на новото си легло.
— Чудесно. За какво искате да си говорим?
Миранда вървеше бързо по коридора, без да обръща внимание на слисаните цурански магьосници. В стаята с талноя я очакваха четирима Велики.
— Счупихте ли го? — попита тя безцеремонно.
— Миранда! Изглеждаш прекрасно — усмихна се кисело Аленка.
— Счупихте ли го? — повтори тя.
— Не. Не сме го чупили. В съобщението си казах, че внезапно спря да работи.
Миранда мина покрай стария магьосник и тримата му колеги и се отправи към масата, на която лежеше талноят. Нямаше нужда да го докосва, за да усети, че нещо се е променило. Беше почти незабележимо, освен за най-развитите магически сетива, но нещо… сякаш си бе отишло.
— Празно е. Каквото и да е имало вътре, вече не е там.
— И нашето заключение е такова — съгласи се Винтаката и махна с ръка; с другата държеше жезъла си. — Опитвахме ново защитно заклинание, изготвено от най-добрите ни експерти в Низшия път. Дадохме му проста команда и то не помръдна. След множество тестове можем да кажем, че движещата му сила я няма.
— Душата е изчезнала — каза Миранда по-меко.
— Да, ако приемем, че вътре имаше душа — отвърна Аленка колебливо.
Миранда нямаше намерение да им разкрива за останалите талнои, които лежаха кротко на Новиндус. Въздъхна, сякаш беше разочарована, и каза:
— Е, поне няма да се тревожим повече за разломите.
— Де да беше така — унило каза Аленка.
— Днес имаше нова вест, доста след спирането на талноя — почна Лодар, когото Миранда познаваше само по име. — Както обикновено изпратихме двама да проверят.
— Казаха, че видели потресаваща гледка — продължи Аленка. — Целият живот от едно широко парче земя бил изсмукан от новоотворен разлом. Наложи се да изпратим Матемосо и Гилбаран да го затворят. Не им е било никак лесно. А най-озадачаващото е, че това е бил разлом от тук до света на дасатите и вятърът от изсмукваната енергия е бил достатъчно силен да събори възрастен човек.