— Не — отвърна Миранда. — Най-озадачаващо е как е възможно да се отвори разлом от тук до техния свят. Обикновено става обратното. Което означава, че са били два — тя се обърна и сграбчи Аленка за рамото. — Някъде отвън има още един. Трябва да го откриете!
13
Промяна
Валко удари силно.
Противникът му залитна назад и младежът го последва. Хвана го с две ръце за кръста, вдигна го, удари го в стената и заби рамо в незащитения му корем. За момент реши, че чува пукането на ребра.
Мъжът падна на колене и Валко го изрита и счупи вече разкървавения му нос.
— Достатъчно! — извика Хиреа.
Валко спря и потисна импулса да стъпи на врата на противника си и да му отнеме живота. Огледа другите воини — бяха коленичили и го наблюдаваха хладнокръвно. Знаеше какво си мислят: „Гледай внимателно, защото някой ден ще ти се наложи да убиеш този Валко.“ Двубоят не беше лесен, въпреки че победителят бе ясен от самото начало — Валко знаеше, че е по-бърз и по-силен, а след първата минута бе осъзнал, че е и по-умен. За момент изпита внезапна умора, каквато не се очакваше от подобна схватка.
Хиреа се приближи към него.
— Това е упражнение, а не двубой. Този мъж може да прилича на ваща, но е опитен боец и може да научите нещо от него — погледна останалите младежи, които с нетърпение очакваха да влязат в схватка, и каза: — Това е всичко за днес. Приберете се и помислете за грешките си. Не се радвайте на успеха. Още сте деца.
Деветимата воини се изправиха и тръгнаха.
— Валко, остани за малко — Хиреа изчака останалите да излязат. — Когато Фаруун те хвана за рамото, ти направи нещо, за да се измъкнеш от хватката. Покажи ми.
Младежът кимна. Хиреа стисна лявата му ръка. Без да мисли, Валко го стисна на свой ред и дръпна силно надолу. След това изпъна пръстите на дясната си ръка и удари ветерана по врата, като пристъпи с левия си крак зад неговия десен. Старият воин се озова на пясъка, взрян в свития юмрук, който се носеше към лицето му.
— Стой!
Валко спря и отстъпи.
— Никой новобранец не знае тези техники за ръкопашен бой. Дори по-опитните сред Опустошителите не могат да се справят толкова бързо и лесно — старият воин се изправи. — Кой те научи?
— Майка ми. Тя знаеше, че по време на Криенето може да се изправя срещу воин с голи ръце.
Без предупреждение Хиреа извади меча си и нанесе удар, който щеше да отсече главата на младежа, ако той не беше пристъпил към него. Ако беше пробвал да отскочи или да се наведе, щеше да получи рана в рамото или гърдите. Валко обаче тикна лявата си ръка под мишницата на ветерана и отново го удари във врата, събори го, стъпи на ръката с меча и се приготви да прекърши гърлото му.
— Чакай! — изпъшка старият воин и вдигна длан, че се предава.
Валко се поколеба, но успя да изсъска:
— Защо! Има тренировки, има и убийства. Защо да не ти взема главата? Нима ме молиш за милост? — последната дума бе произнесена с необходимото презрение.
— Не — отвърна старият мъж. — Но ако искаш да живееш, ме изслушай.
Валко се наведе, взе меча, насочи го към гърлото на Хиреа и го подкани да се изправи.
— На света има само няколко души, способни на това. Как се казва майка ти?
— Наруийн. Слугиня на Кистийн.
Хиреа не обърна внимание на насочения меч.
— Не, не е — ветеранът се огледа, за да е сигурен, че никой не ги чува. — Ако някой чуе това, което ще ти кажа, и двамата сме обречени. Майка ти, каквото и да е името й, е Кръвна вещица. Малцина преподават тази техника, а единствените жени на Дванадесетте свята, които я владеят, са Оранжевите сестри.
— Те са мит. Също като Бялото — Валко го гледаше в очите.
— В легендите се крият много истини — Хиреа пак се огледа. — Слушай ме внимателно. Няма да говориш за това с никого. В теб има тайни, за които дори не подозираш, и има хора, които ще ти одерат кожата, за да стигнат до тях.
— Скоро ще те пратя при баща ти. Днес можеше да ме убиеш, така че няма на какво повече да те науча. Но трябва да поговорим пак. Има какво да те питам и какво да ти кажа — изобщо не обръщаше внимание на сочещия към гърлото му меч. — Ако Сиилет те попита защо си се забавил, кажи, че сме упражнявали работа с краката. Сега върви се измий — ветеранът посочи все още лежащия в безсъзнание на земята. — Фаруун може да е тъп като ваща, но в момента ти миришеш така.
Валко подаде оръжието на учителя си.
— Ще си мълча. Но днес ми беше трудно да не те убия.
Хиреа се засмя.