— Ще имаш нов шанс. Нямам синове и скоро може да те призова на двубой. Костите започват да ме болят и не виждам като едно време. Сега тръгвай!
Валко се подчини. Хиреа можеше да му е жертва днес, но все още бе негов учител. Притесняваше се от думите му и се чудеше дали това за майка му е вярно. Тя наистина не бе като другите и често му бе говорила забранени неща, когато оставаха сами. Дали беше Кръвна вещица? Това общество бе забранено лично от ТеКарана. Членовете му бяха преследвани и убивани на място заради ересите срещу Мрачния.
Внезапно Валко се почувства много уморен. „Майко, какво си направила?“
— Калеб, в какво ни забърка? — простена Тад и притисна лице към скалата.
— Не мисля, че може да ни чуе — извика Джоми през силния вятър.
Зейн мълчеше, защото зъбите му тракаха, и се държеше за туниката на Тад, за да не падне.
— Движете се! — извика Серван. — Трябва да се изкачим, преди да слезем.
Джоми кимна и понижи глас, за да го чуват само Тад и Зейн.
— Мразя когато е прав.
— Спри да се притесняваш за това и помисли как да смъкнем Гранди — обади се Тад.
Шестте момчета се намираха в планините на половин ден езда от Ролдем. Целта на упражнението бе да се научат да работят в група. В този случай трябваше да изкачат един скалист хребет без допълнителна екипировка. Само няколко метра преди върха неочаквано се бе развихрила свирепа буря със силен дъжд.
Пет от момчетата бяха заели добри позиции и можеха да изчакат бурята да премине, но Гранди беше в беда.
Дребосъкът почти бе отнесен от вятъра, докато опитваше да се спусне. Беше се подхлъзнал по склона и сега висеше само на пръстите си на няколко метра под останалите.
— Джоми, легни на скалата и остави Тад, Зейн и Годфри да те спуснат към Гранди — започна да ги организира Серван.
— А ти защо не правиш нищо? — изкрещя Джоми.
— Защото съм най-слабият — Серван беше чудесен сабльор, но отстъпваше по сила дори на Годфри, който на свой ред беше много по-хилав от трите момчета от Острова на чародея.
Джоми нямаше какво да каже. Серван бе потиснал суетата си, за да помогне на Гранди. На сто стъпки под тях двама монаси отчаяно се опитваха да изкачат скалата. Не им се удаваше въобще, защото носеха неудобни сандали и роби.
Джоми легна на мокрите камъни, които почти не предоставяха удобни места за хващане, и извика на Тад и Годфри:
— Дръжте здраво!
Двамата го бяха хванали за краката, а Зейн, който беше най-силен от тримата, ги държеше за гърбовете на туниките. Джоми се протегна и хвана ризата на Гранди.
— Ще те издърпам!
— Не! — извика Серван. — Хвани го здраво. Ние ще ви изтеглим!
Странната верига от момчета се задвижи нагоре. Внезапно Гранди се паникьоса и опита да се изкатери по Джоми. Червенокосият младеж усети, че го изпуска, и се завъртя, без да осъзнава, че Тад и Годфри едва го задържат. Хватката им започна да се изплъзва и първо единият, а после и другият, го изтърваха. За миг Гранди успя да се изкачи на относително безопасно място, а Джоми се превъртя и започна да се хлъзга по скалите, дращеше отчаяно с крака и ръце. Серван се спусна след него — хвърли се надолу с главата, без да обръща внимание на охлузванията, — и успя да го сграбчи за яката.
Зейн също реагира светкавично и хвана крака му. Благородникът изпищя от болка, заради усукването. Джоми посегна на сляпо и усети, че Серван го хваща.
— Не ме пускай!
— Няма!
Джоми опита да се успокои.
— Сега какво?
Кралският роднина направи болезнена гримаса, без да откъсва очи от него.
— Не мога да мръдна. Опитай да се покатериш по мен.
Джоми използва цялата сила на лявата си ръка, за да се повдигне и да хване колана на Серван. Успя да намери опора за пръстите на краката и се хвана за прасеца на другото момче. След миг усети как Годфри го хваща за раменете и го издърпва на площадката.
Щом стигна на безопасно място, Джоми се обърна и помогна на Зейн да изтегли Серван. Шестте момчета се отпуснаха задъхани от умора, ужас и болка.
— Приятел, ти си напълно откачен — обърна се Джоми към Серван. — Знаеш ли?
— Не те харесвам, но това не означава, че искам да умреш.
— И аз не те харесвам — Серван беше охлузен и бузата му беше подута. Освен това май си беше изкълчил рамото. Джоми не беше сигурен заради дъжда, но сякаш в очите му имаше сълзи от болка. — Но ти дължа живота си.
Серван се усмихна криво.
— Странна ситуация, нали?
— Не е задължително. Не знам защо реши да се правиш на интересен от първия ден, а в момента не ми и пука. Ти ми спаси живота. Нямаше никакъв шанс да спра падането. Така че, ако някой ме пита, в никакъв случай не си страхливец. Откачен да, но страхлив — не.