— Трябва да си търсите равни. Или ако сте достатъчно умни и разполагате с нещо уникално — той се обърна директно към Валко, — ще се размножавате с по-могъщи. Ако някой успее да си легне с роднина на Карана, дори да е най-грозната женска, която сте виждали, се молете да ви роди воин. Защото ако момчето оцелее, ще имате връзки, от които враговете ви ще затреперят.
— След това ще може да се издигнете над местната политика и да станете сила в Дванадесетте свята — Хиреа направи пауза. Младежите слушаха внимателно.
— Но първо трябва да знаете, че размножаването е изкуство.
Валко реши, че останалите са готови за следващата задача. Той се правеше, че слуша с интерес, но майка му отдавна му бе обяснила тези неща.
Валко знаеше, че е безкрайно глупаво да си губи времето с по-низша жена, освен може би ако трябваше да обвърже някой васал. Например лорд без синове, защото земята и добитъкът бяха по-важни от низшите синове. Трябваше да се съсредоточи върху издигането си. Знаеше, че майка му очаква до десет години да е владетел на Камарийн, а до двадесет да има здрави синове с връзки с могъщи фамилии.
Все още не можеше да разбере напълно плана й. Беше сигурен, че майка му има план, защото не бе отгледала глупак. Беше сигурен, че някой ден тя ще се появи и ще му разкрие всичко.
— Ще отидем на празник в град Окора — продължи Хиреа. — Там ще срещнете дъщери на богати и могъщи мъже. Избирайте внимателно, млади воини, защото те ще са първите, които ще ви изпратят синове, след години. И от кого ще са тези синове зависи само от вас.
„Само това — помисли Валко. — Защото майката възпитава детето.“
Седяха в кръг. Магнус отдясно на Пъг, отляво Накор, а отсреща Бек и Мартук.
Дасатът беше говорил с Пъг и Накор на няколко пъти, както за предстоящото пътуване, така и за по-тривиални неща. Някои от аспектите на човешкото съществуване му изглеждаха също толкова удивителни, колкото тукашните порядки на четиримата пътешественици. Пъг все още не можеше да си състави пълно мнение за водача, но от показаното смяташе, че е задоволителен спътник.
— Не мърдайте, приятели — каза Мартук. — Така е по-лесно. Колкото повече се борите, толкова по-неприятно ще е.
Изминаваше втората седмица, откакто се мъчеха да практикуват магия в град Сюшар. Мартук очевидно разбираше от много неща и магията бе едно от тях. Беше им обяснил, че при дасатите маговете се смятат за нормални занаятчии и нямат особен статус. Според него, ако успееха да развият уменията си на Делекордия, те щяха да работят и на другите светове.
Все още не се бе съгласил да ги води. Беше им обяснил, че ще вземе решение, когато му дойде времето. Пъг не знаеше какво точно се стреми да узнае съществото, но очевидно нямаше бърза работа.
— Трябва да сте търпеливи. Когато процесът приключи, ще можете да дишате, да пиете вода и да ядете храната на дасатите. Освен това ще изглеждате като тях. Заклинанието ще е много точно, въпреки че вероятно ще излъчвате странни отблясъци, ако ви погледне жрец. На ваше място бих гледал да избягвам жреците. Все пак има и едно предимство. Ипилиакските магове са по-могъщи от жреците, защото магията им не е изцяло основана на некромантство. Ще се уверим, че маскировката ви ще е надеждна. Но това е най-малкият проблем. По характер и природа дасатите са коренно различни от вас. В ежедневното държане има хиляди дреболии, които ще са ви чужди. Някои ще изучите бързо, докато други ще ви убягват завинаги.
Огледа ги един по един.
— Ние сме раса на воини и не го казвам, за да се хваля. Има и други военни общества, но ние живеем, за да се борим. Знаете ли, че убиваме малките си?
Пъг си спомни разказа на Каспар.
— Чувал съм подобно нещо.
— Всяко момче може да бъде заплаха, като порасне, и затова трябва да се унищожи.
— Тогава как успявате да оцелеете? — учуди се Накор.
— Като ставаме опасни още от деца. Чрез воля. С помощта на майки, които защитават синовете си с цената на всичко, докато те израснат. Ще научите повече за Криенето и другите обичаи на моя народ, но постепенно. Засега нека се съсредоточим върху това как да оцелеете повече от час, щом стъпите на някой от Дванадесетте свята.