Выбрать главу

— Нали не всеки представител на расата ви е воин? — попита Магнус.

— Не. Има воини, съпругите и децата им, както и по-низши братя и сестри. Рангът не е ясно определен като на вашите светове. При нас вие ще сте извънземните, така че трябва да ви измислим подходящи роли за нашето общество. Имате ли някакви лечителски умения?

— Разбирам от билки и превързване на рани — отвърна Накор.

— На нашия свят си има доктори и жреци, но и аз разбирам малко — допълни Пъг.

— Тогава ще сте членове на Гилдията на лечителите.

— Лечители ли? — попита Магнус.

— Тези, които не са част от управляващата класа, са Низши. Лечителите са особено презирани заради импулса да помагат на други, извън семейството си.

— Но въпреки това ги търпите? — попита Пъг.

— Защото са полезни! — обади се Накор.

Мартук се усмихна и за момент Пъг зърна нещо почти човешко зад твърдото му изражение.

— Виждам, че усвояваш концепцията.

— Подмазваш се на по-силните. Унищожаваш заплахите. А тези, които не са силни и не са заплаха, но имат някаква полезност, прибираш под крилото си и ги защитаваш от другите владетели.

Мартук описа кръг с ръка.

— Този град е много по-близък до вашите, отколкото до тези на моя свят. Народите ни имат далечна връзка, но ипилиакците са живели твърде дълго на това странно място, между първата и втората реалност, и са забравили много от нашите учения. Тук има търговци, занаятчии и артисти, почти като на вашата планета. Според нашите стандарти тези братовчеди са на ръба на лудостта. Вашите порядки пък биха изглеждали абсолютно ненормални.

— Имаме да учим много — каза Пъг.

— Не разбирам нищо — обади се Бек. — Няма ли най-после да направим нещо?

— Скоро — успокои го Накор.

— Бек, за днес приключихме — каза Мартук на младежа. — Иди се поразходи.

Младежът погледна Накор, който му кимна, и излезе.

— Защо го накара да се махне?

— Защото не разбира повечето неща, но в много отношения е по-близо до дасатите от вас — Мартук се обърна към Накор. — Ще те последва ли?

— Ще прави каквото му кажа поне още известно време.

— Наглеждай го. Пъг, защо въобще си го взел с вас?

— Защото ми беше казано.

Мартук кимна, сякаш този отговор беше достатъчен.

— Може да се окаже важен.

Накор хвърли поглед към Магнус и каза:

— Мартук, искам да те питам нещо.

— Какво?

— Защо ни помагаш, без да знаеш какви намерения имаме?

— Знам много повече, отколкото осъзнаваш, исаланецо. Идването ви не е неочаквано. Преди много месеци получихме вест, че някой от първата реалност ще ни посети.

— Вест ли? — учуди се Пъг. — От кого?

— Знам само едно име — отвърна водачът. — Калкин.

Пъг се смая. Дори Накор се опули. Магнус първи успя да се окопити и каза:

— Не е задължително да е бил Калкин или Банат. Просто някой, ползващ същото име.

— Но кой? Колцина освен най-висшите в Конклава знаят за видението на Каспар в Павилиона на боговете?

— Ето затова трябва да ви помогна, приятели, ако покажете, че ще издържите на трудностите — каза Мартук. — Играта, която играем, е с по-високи залози, отколкото можете да си представите. Не само вашият, но и моят свят е изложен на риск. Наближава опасност, от която ще загинат цели нации.

14

Празненство

Пъг замахна.

Мартук вдигна ръце и пред кръстосаните му китки се появи светлинен щит. Енергийната стрела беше отбита безпроблемно към небето.

Пъг, Накор и Магнус бяха излезли с Мартук на една поляна извън града. Наоколо имаше обработваема земя, но не се виждаха ферми.

— Ние имаме други обичаи — каза Мартук. И им обясни, че земеделските работници живеят във високите сгради, излизат с каруци всяка сутрин и се връщат вечер. Това било наследство от дасатите, където бройката означава сила. Хищниците на Дванадесетте свята били толкова свирепи, че едно семейство в изолирана ферма нямало да оцелее и година.

Пъг забеляза, че Мартук използва израза „наш обичай“. Явно смяташе ипилиакците за част от дасатите.

— Магията се смята за поредния инструмент. Тоест поредното оръжие. Според мен щом разберете как да я практикувате в нашите условия, Пъг ще е сред най-мощните. Всъщност и тримата ще сте измежду най-добрите. Но не подценявайте свирепостта на противниците. Половин дузина жреци не могат да се мерят с вас поотделно, но заедно ще ви пометат. Според вашите разбирания те са фанатици, както и всички мъже, жени и деца в нашия свят. Живеят по стандарти, които дори не могат да бъдат наречени „закон“. Става дума за безусловни реакции, развивани хиляди години в обстановка, в която колебанието носи смърт — Мартук огледа тримата магьосници. — Ако се замислите, ще загинете.