— Рисуваш мрачна картина — обади се Магнус.
— Такъв е техният начин. За тях не е мрачно, защото оцеляват и съответно са победители, с което се гордеят. Най-слабият сред низшите, изпълняващ най-мизерната работа, може да се почувства по-висш от провалилия се син на ТеКарана. Въобще не можете да си го представите.
— Започнах да разбирам — каза Накор. — Само че не разбрах защо ти си по-различен от сънародниците си?
— Това е тема за друг разговор, но скоро ще й дойде времето. Сега искам да ви съобщя решението си. Ще стана ваш водач. Нещо повече, ще направя всичко по силите си, за да ви върна невредими.
— Като заговорихме за това — включи се Магнус, — след всички промени, как ще оцелеем, когато се върнем?
— Мисля, че няма да е проблем. Такова е естеството на пътуването между първата и втората реалност. Щом се приберете, нещата ще започнат да се връщат към нормалното за вас. Несъмнено ще ви е неприятно, но ще го преживеете. Представете си особено тежък махмурлук, траещ около седмица. След това ще се оправите. Според законите на вселената нещата трябва да си стоят по местата. Вие се опитвате да ги заобиколите, но тя ще ви прости и ще ви приеме обратно — той се намръщи на Пъг, което изразяваше любопитство. — Може ли да знам причината да тръгнете на подобно безумно пътешествие?
Пъг погледна Накор, който му кимна, и попита:
— Какво знаеш за талноите?
Мартук се опули.
— Първо, не би трябвало въобще да сте чували тази дума, камо ли да знаете какво означава. Второ, те са богохулство. Защо питате?
— Имаме един.
Мартук вече бе наистина смаян.
— Как? Къде?
— Това е причината да посетим света на дасатите. Още не мога да ти разкрия подробности, но присъствието на талноя на нашия свят е причина за тревогите ни.
— И с право, човеко — отвърна Мартук. — Това нещо поражда страх и у най-смелия дасат. Чудовищно наследство от най-кървавите дни в мрачната история на моя народ — той направи пауза. — Това променя нещата.
— Как? — притесни се Пъг. — Нали няма да се откажеш?
— Не. Напротив. Сега съм още по-решен да ви отведа където искате. Бях прав, че играем играта на боговете, но залогът е още по-голям, отколкото си представях.
— Сега трябва да поговоря с някого, а той на свой ред с друг. Когато се върна, ще обсъдим неща, срещу които нито хората, нито дасатите трябва да се изправят — Мартук се огледа, сякаш се притесняваше да не го чуят. Това беше почти смешно, като се имаше предвид къде са, но не остана незабелязано от Пъг. — Ще се върна колкото се може по-бързо. Не говорете за това пред никого, дори пред Кастор. Да се връщаме в града, защото трябва да потеглям.
Пъг и останалите се спогледаха и последваха очевидно разтревожения дасат.
Валко не се наслаждаваше на празненствата. Чувстваше се неловко и неприятно, въпреки че майка му го беше подготвила добре. Сякаш притежаваше дарбата да вижда по-дълбоко от останалите, а може би просто не се захласваше толкова лесно. Майка му наричаше подобни мероприятия „социалната война на дасатите“.
Повечето младежи се държаха като таваци, точно както бе предположил Хиреа. Само Сиилет се беше дръпнал в един ъгъл, подобно на Валко, и наблюдаваше спокойно.
Няколко момичета вече му се бяха натиснали — дъщери на дребни воини и една особено красива, чийто баща бе търговец на брони и оръжия. От гледната точка на Валко бащата бе насекомо, но много проспериращо. Момичето, от своя страна, бе необичайно хубаво и използваше красотата си като таран. Младият воин знаеше, че след още малко вино спътниците му вероятно ще се сбият за нея и ще пролеят кръв. Валко я наблюдаваше как се движи, как роклята подчертава извивките на тялото й, гледаше я как се усмихва. Несъмнено тя беше най-опасната личност в помещението.
Замисли се за казаното от Хиреа за взаимоотношенията между клановете и семействата. Майка му го беше научила, в противоречие с общоприетата доктрина, че размножаването с дъщери на по-бедни воини не е съвсем лошо. Размножаването „нагоре“ не беше единственият път към могъществото. „Принизяването“ можеше да осигури широка основа и множество мечове.
Като се замисли и огледа стаята, осъзна, че няма голям избор за ухажване. Само едно момиче отговаряше на изискванията на Хиреа и вече бе наобиколено от петима кандидати.
— Не искаш ли да си легнеш с някоя, братко? — попита Сиилет.
Валко само го изгледа и поклати глава. Забеляза, че Сиилет си е сложил знака на Ремалу върху бронята. Това не беше забранено. И той можеше да сложи този на Камарийн, или на Садхарин, но бе предпочел да не го прави. Все пак беше странно, че другият младеж бе предпочел знака на обществото си пред този на семейството си. За момент се изкуши дали да не го попита защо, но реши да не го прави. Вече беше убеден, че няма подходяща партия за тази вечер и че Хиреа го знае. Старият воин стоеше до домакина и привидно участваше в разговора, но внимателно следеше действията на подопечните си.