— Ще мине известно време, преди наистина да се почувства безпомощно — прошепна Калеб. — Той е силен, а освен това е фанатик.
Трите момчета стояха мълчаливо и наблюдаваха намръщено неприятната сцена. Палачът действаше бавно и методично. Удряше окования няколко пъти, после го оставяше да си поеме въздух; редуваше различните части на тялото.
След половин час Йомо Кетлами увисна на оковите. Беше на ръба да загуби съзнание.
— Свести го — нареди Пъг.
Палачът отиде до ъгъла на стаята, където имаше масичка, отрупана с различни инструменти и торби, и взе една малка стъкленица. Приближи се до Кетлами и я поднесе пред лицето му. Пленникът потръпна и си пое остро дъх.
— Къде се крие господарят ти? — попита Пъг.
Кетлами вдигна глава. Очите му бяха подути, а устните сцепени. Почти не можеше да говори, но гледаше все така гневно.
— Няма да ме пречупите, магьоснико. Убийте ме и да се свършва.
Пъг се обърна към невзрачния мъж, който пак само поклати глава.
— Продължавай — нареди Пъг.
Палачът прибра стъкленицата и отново застана пред пленника. Кетлами го гледаше предизвикателно. Мъжът вдигна коляно и го заби в слабините на Нощния ястреб. Кетлами изстена от болка и отново увисна на оковите си.
Побоят продължи.
Към средата на втория час Тад беше на ръба да припадне. Потръпваше забележимо при всеки следващ удар. Калеб забеляза и му махна да излязат, като с жест нареди на Джоми и Зейн да останат.
В коридора чакаха стражите, а Ралан Бек, странният и опасен младеж, оставен под надзора на Накор, невъзмутимо седеше, опрял гръб на стената.
— Добре ли си? — попита Калеб.
Тад си пое въздух и го изпусна бавно.
— Не особено. Знаеш, че съм виждал схватки, но това…
— Различно е — довърши пастрокът му.
Тад отново си пое дъх.
— Знам какъв е, но…
Калеб го погледна в очите.
— Брутално е. Зло, но необходимо. Знаеш, че би те убил, без да помисли, мен, майка ти, всеки — и после ще спи като бебе. Не си струва да изпитваш угризения.
— Знам, но се чувствам…
Калеб пристъпи към него и го прегърна — почти никога не го правеше.
— Знам, повярвай ми, знам. Човек губи нещо и никога не може да си го върне. Но противниците ни мислят злото на всички, които обичаме, и трябва да бъдат спрени. Това ще отнеме още известно време. Ако не разполагахме с ресурси, щяха да ни трябват дни. Но този мъж ще каже това, което искаме, до час-два. Ако искаш, остани тук.
Тад помисли за момент и поклати глава.
— Не. Някой ден може да ми се наложи да правя същото.
Калеб кимна. Джоми и Зейн щяха да изтърват този аспект на урока.
Влязоха в помещението и видяха, че палачът отново свестява Кетлами.
— Едва ли ще издържи дълго — прошепна Зейн, когато застанаха до него.
— Ще откриеш, че хората са доста по-издръжливи от очакваното, ако силно вярват в нещо. Този човек вярва, че служи на по-висша кауза, и това го прави по-корав. Питай Талвин Хокинс — Калеб си спомни историите на баща си за пленничеството му при цураните — или дядо си какво са изтърпели. Обзалагам се, че ще се изненадаш.
След около час палачът внезапно спря, обърна се мълчаливо към Пъг и магьосникът кимна. Пъг на свой ред погледна мъжа до себе си и той махна неопределено с ръка.
— Дай му вода — нареди Пъг.
Двете глътки вода сякаш освестиха Кетлами и той успя да заплюе палача. Той само невъзмутимо избърса качулката си и погледна Пъг за инструкции.
— Къде е вашият Върховен майстор?
— Никога няма да ви кажа — отвърна Кетлами.
Мъжът до Пъг го дръпна за ръката и каза:
— Готово.
— Сигурен ли си? — попита Накор.
— Напълно — отговори мъжът.
Пъг си пое дъх и погледна Кетлами. Разкривените черти на подпухналото от бой лице не можеха да скрият злобата му.
— Приключвай — каза тихо магьосникът.
Без да се колебае, палачът измъкна от колана си нож и с едно бързо движение сряза някаква артерия, която изхвърли фонтан кръв. Очите на Кетлами внезапно се разшириха.
— Какво…
Устата му се напълни с кръв и главата му клюмна.
Накор се обърна към тримата младежи и обясни:
— Ако спрете достъпа на кръв до главата, той губи съзнание, преди да разбере, че е наръган. Прилича на клане, но е много по-милостиво от останалите удари.
— Милостиво или не, смъртта си е смърт — прошепна Джоми.
Пъг махна на останалите да излязат, а палачът започна да сваля тялото на Кетлами.
Щом ги видя да излизат, Бек се изправи и каза нетърпеливо:
— Ще се махаме ли? Вече ми е скучно.