— Грандпрей? — прошепна Тад.
Момчето пак завъртя очи към тавана, за да покаже, че изборът на име не е бил негов.
Придворните аплодираха учтиво, но поздравите от кралската двойка бяха истински. Очевидно Гранди беше описал случката в планината доста героично.
Кралят слезе от подиума и застана пред момчетата, а до него се появи паж с поднос. На подноса имаше три златни медальона с държавния герб. Кралят ги закачи на яките им и отстъпи.
Джоми погледна към Серван, който му махна да се поклонят. Трите момчета го сториха и монархът се върна на трона си и каза:
— Празненството ще започне веднага след съвета.
Серван им махна да се оттеглят и младежите заотстъпваха към изхода.
Щом излязоха, към тях се присъединиха Серван и Годфри.
— Добре мина. Не се спънахте, но ти наистина не можеш да си държиш устата затворена, нали?
Джоми изглеждаше леко засрамен.
— Знам, но ситуацията наистина не беше толкова опасна. Освен това ти рискува повече, като спаси моя живот. Трябваше да наградят и теб.
— Няма да споря, но принципно не раздават награди за спасяване на дебелоглави селяни. Освен това аз вече съм рицар.
— И за какво беше всичко това? — попита Зейн.
— Вие ще сте рицари до живот, но не можете да предадете титлата на децата си — обясни Годфри. — Те ще си останат селяни.
— Голяма работа.
Тад се засмя. Взаимоотношенията им с Годфри също се бяха променили в по-добра посока.
— Хайде — подкани ги Серван. — Трябва да сме на приема, преди да се появи кралската двойка. И гледайте да не поливате новите си дрехи с вино. Кой знае кога ще се облечете пак толкова хубаво.
Джоми го шляпна закачливо по рамото, от което коленете на младежа потрепериха.
— Ти си непоносим досадник. А тъкмо бях започнал да си мисля, че си поносим досадник.
Всички се разсмяха.
Влязоха в балната зала — грамадно помещение със стъклени стени, през които грееше следобедното слънце. Вътре беше пълно с придворни и Джоми веднага насочи вниманието на останалите към красивите момичета наоколо.
— Момичета! — почти извика Зейн и неколцина благородници се обърнаха и ги изгледаха строго.
— Дръжте се прилично — каза Годфри. — Това се благородните дъщери на кралството, а вие сте зле образовани негодници.
— Зле образовани рицари негодници — поправи го Тад. — Освен това кой ти помогна за изпита по геометрия вчера?
Годфри почти се изчерви.
— Добре де, вие сте добре образовани негодници.
— Добре образовани рицари негодници — поправи го този път Джоми.
Закачките престанаха, щом се приближиха до добре заредените маси. Наоколо стояха слуги, които да се грижат за нуждите на благородниците.
Кралското семейство се появи и всички се поклониха. Кралят се приближи до почетните гости и махна на церемониалмайстора.
— Техни величества ви приветстват с добре дошли!
Слугите започнаха да пълнят чашите и чиниите. Момчетата бяха инструктирани да не ядат и пият пред краля. Тад и Джоми нямаха проблеми, но Зейн гледаше тъжно бързо опразващите се маси.
— Виждам, че си скромен младеж, но никога не спори с монарх пред хората, особено когато раздава награди — каза кралят.
— Извинявайте, ваше величество — Джоми се изчерви.
Кралят махна с ръка и до него се появи паж с три малки торбички на поднос.
— Титлите ви идват с малко парче земя, от което ще получавате годишен доход. Това са таксите за първата година — той погледна въпросително стоящия до него придворен.
— Сто суверена, ваше величество.
Момчетата бяха смаяни. Сто ролдемски суверена се равняваха на повече от триста златни монети от Долината на сънищата. Подобен доход имаше мелничарят Ходовър в Звезден пристан, най-богатият човек, когото познаваха като деца. И тримата си мислеха едно и също: бяха богати!
— Порадвайте се на празненството — каза кралят. — После ще трябва да се върнете в университета, а доколкото знам, монасите хич не се впечатляват от титли и богатство.
Момчетата се поклониха и се отдалечиха. Годфри и Серван отидоха при тях, а след малко се присъедини и Гранди.
— Грандпрей? — подкачи го Тад.
Момчето сви рамене.
— Така се е казвал дядото на майка ми. Не съм си го избирал сам.
Джоми се поклони.
— Ваше височество.
— Сър Джоми — отвърна му закачливо момчето.
— Като си говорим за имена — обади се Серван, — що за име въобще е „Джоми“?
— Семейна история. Всъщност се казвам Джонатан, но не съм можел да го произнасям и така си остана Джоми. Никой не ме нарича Джонатан.