Няколко пажа им донесоха храна и напитки.
— Забавлявайте се — каза Серван. — По залез-слънце ще трябва да се върнем в университета под милостивите грижи на братята.
— Да — усмихна се Тад, — но дотогава имаме ядене, пиене и красиви момичета за флиртуване.
Джоми вдигна глава като подплашен елен.
— Момичета! — огледа се из залата. — А аз вече съм проклет рицар!
Останалите се засмяха.
— До тази сутрин бях беден селянин, но сега съм красив млад рицар, близък приятел на принца. А сега, разбойници, ще прощавате, но отивам да видя колко момичета ще впечатля, преди да ме замъкнете обратно в университета.
— Сърове разбойници! — поправи го Тад и подаде чинията си на един слуга.
— Ще ви настигна след малко! — извика Зейн с пълна уста и щом омете храната, побърза да се присъедини към двамата си братя.
— Боговете да пазят дъщерите на Ролдем — обади се Годфри.
— Познаваш тези момичета от дете — усмихна се Серван. — По-добре се притеснявай за момчетата.
Гранди се разсмя.
15
Бялото
Валко вдигна меча си.
В далечината баща му, застанал на стената на замъка, отвърна на поздрава. Хиреа яздеше до младежа. След приключването на обучението го бе уведомил, че ще го съпроводи до бащиното му владение, преди да се прибере в Талидан, град близо до източните планини. На почтително разстояние зад тях яздеха двамата слуги на Хиреа.
— Време е да поговорим открито, млади Валко — каза ветеранът.
— Онзи разговор, за който стана дума на арената ли? Дето го чакам напразно от много време?
— Такива са обстоятелствата — отвърна старият инструктор. — Аз ще ти кажа малко, а баща ти ще ти обясни останалото. Като за начало, трябва да знаеш, че майка ти е скрила от теб някои неща, за да не предадеш нея или себе си, преди да си готов. Срещал съм я и тя е изключителна жена. Всичко, което ти е казала, е истина, а всичко, което виждаш, откакто си излязъл от Криенето, е лъжа.
Валко рязко се обърна и погледна стария мъж.
— Какво?
— Кръвожадността, която чувстваме, желанието да убиваме малките, всичко това е лъжа. Тези неща са ни наложени, но не са част от истинския път на дасатите.
Валко слушаше с отворена уста. Нищо чудно, че ветеранът не можеше да му каже тези неща на публично място. Сърцето му заби учестено.
— Баща ти ще ти обясни повече. Не говори с никого за това и не ме закачай на тази тема. Сега ще се разделим, но повярвай ми, утрешният ден ще е ключов за оцеляването ти. Когато се видим отново, ще разбереш защо съм толкова потаен — той махна за поздрав към бащата на Валко, кимна на слугите си да го последват и пое по източния път.
Валко гледаше как тримата се отдалечават и мислеше за мрачните думи на Хиреа. „Утрешният ден ще е ключов за оцеляването ти.“ Какво ли означаваше това? Определено един обучен син щеше да се окаже сериозно предизвикателство за бащата. Валко знаеше, че Аруке едва ли е срещал толкова сериозен противник от години. Но и обратното беше вярно. Най-добрите дни на Хиреа бяха минали, но баща му си оставаше опасен боец.
Валко подкара варнина бавно, защото не искаше да изглежда нетърпелив. Стигна до замъка и видя, че двете крила на портата са отворени. Оценяваше жеста. Обикновено за един ездач отваряха само едното крило.
Баща му стоеше на балкона и го наблюдаваше. Един от Низшите, управителят на имението, се приближи със сведен поглед.
— Господарю, баща ви иска да си отдъхнете. Ще ви види в личните си покои, след като се нахраните.
— Няма ли да вечерям с него?
— Не, господарю — мъжът потръпна, сякаш очакваше наказание за неприятната новина. — В момента баща ви има други грижи, но иска да ви види веднага щом обстоятелствата му позволят. Вечерята ще бъде сервирана в покоите ви.
Валко реши да не тормози слугата. Не му се нравеше да вечеря сам. Беше свикнал да се храни с деветимата оцелели и се радваше на компанията им, каквато не бе имал през детството си.
Остави Низшите да отведат коня му и бавно влезе в замъка. Като повечето неща при дасатите, по-голямото означаваше по-могъщо. Осъзна, че постоянното дострояване на помещения за слугите и покои за гостуващите садхарини е създало трудна за защитаване позиция. Докато минаваше през големите врати, си помисли, че може да излезе с поне три успешни плана за обсада на владението.
Реши, че първата му работа като управник ще да е да коригира тези слабости.
Вървеше през обширните зали и навсякъде виждаше дасатските традиции. Масивни колони и гладки стени с прецизно напаснати камъни, което означаваше по-малко места за стрелци. Древният замък не беше лесен за превземане, но и нямаше да е невъзможно. Докато се качваше по стълбите, реши, че най-добрата защита ще е разполагането на повече стражи по стените.