Стигна до покоите си и се зачуди дали всеки син вижда бащиното си владение като нещо, което трябва да бъде спечелено. Баща му бе наредил да направят промени в стаята му. Вече имаше широко легло, отрупано с кожи. Вместо простия сандък имаше гардероб с орнаменти и манекен за поставяне на бронята. По стените висяха шарени гоблени, които внасяха допълнителен уют.
Низшите му помогнаха да смъкне доспехите си и донесоха корито за къпане. Валко бе схванат и уморен и наистина имаше нужда от баня.
Отпусна се в топлата вода, а слугите започнаха да мият косата и тялото му с благоухания. Досега не беше попадал сред такъв разкош и почти не знаеше как да реагира.
След като се изкъпа, прегледа богатия си гардероб и си хареса красива синя роба със златни орнаменти.
Ваната беше заменена от широка маса, внесена от четирима Низши, отрупана с ястия и различни видове вино и ейл.
Валко беше огладнял от пътя и се нахвърли с апетит върху храната. Слугите вече се бяха махнали и бе останала само една красива девойка да му прислужва.
— Господарю, тук съм за ваше удоволствие — каза тя. — Ако зачена, детето няма да има право на претенции към фамилното име.
Валко я огледа. Колкото и да искаше да легне с нея, думите на Хиреа и странното поведение на баща му не му даваха покой.
— Не тази вечер. Как се казваш?
— Найла, милорд.
— Утре ще те повикам, но тази вечер имам нужда от почивка.
— Както пожелае младият господар. Да остана ли, или да изляза?
— Остани, докато се нахраня, и ми разкажи какво става тук. Нещо случило ли се е, докато ме нямаше?
— Сигурна съм, че има други, които ще ви осведомят по-добре, господарю.
— Несъмнено — отвърна Валко и й махна да седне до него. — Но предпочитам да науча нещо и от теб. Какво видя, докато ме нямаше?
Низшето момиче започна несигурно да разказва клюки и слухове, повечето от които бяха скучни. Но от време на време Валко успяваше да научи и по някой полезен факт.
В крайна сметка това бе доста по-полезно от обикновеното съвкупяване. Затова той потисна желанията на тялото си и продължи да й задава въпроси дълго след като се бе нахранил.
В полунощ на вратата се почука. Джоми се надигна първи и видя брат Кинан.
— Облечете се. И по-тихо — нареди той на тримата младежи.
Джоми погледна Серван, който сви рамене. Годфри примигваше объркано.
Навън ги чакаха Тад, Зейн и Гранди. Монахът сложи пръст на устните си и им махна да го последват.
Стигнаха в кабинета на проктора безмълвно, но в този момент Годфри не можа да се сдържи и прошепна на Серван:
— Колко е часът?
Младежът изсумтя предупредително, а от тъмното се разнесе глас:
— Мисля, че е около един след полунощ.
Отец Елиас, който седеше зад бюрото, отвори капаците на фенера.
— Братко, би ли изчакал навън?
Кинан кимна и веднага излезе.
— Доколкото разбрах, вие шестимата се изгладили противоречията си — започна абатът и се надигна. — Вярно ли е?
Джоми се спогледа със Серван и само кимна.
— Да, отче. Постигнахме… разбирателство — каза Серван.
— Добре. Надявах се на приятелство, но ще се примиря и с взаимно уважение. Повиках ви тук, за да се сбогуваме.
Момчетата се спогледаха изненадано.
— Отче, нима заминавате? — попита Джоми.
— Не аз. Вие. Не ми е позволено да ви кажа всичко, но ето какво трябва да знаете. Вие шестимата сте рицари и като такива имате задължения, а не само привилегии. Освен това сте талантливи младежи с блестящо бъдеще.
Абатът се обърна към Гранди.
— Особено вие, принце, имате сериозен дълг и отговорности.
Джоми започна да се мръщи и това не остана незабелязано.
— Не се притеснявай, млади Джонатан. Говорих с Турган Бей и той се съгласи със следващата ви задача.
При думата „задача“ Джоми, Тад и Зейн се напрегнаха. Абатът се опитваше да им каже без думи, че инструкциите идват от Конклава.
— За известно време всички ще служите в армията.
Шестимата се спогледаха с различни степени на учудване.
— Армията ли? — попита Гранди.
— Баща ви вече има двама сина във флота, млади принце. Ролдем има нужда както от адмирали, така и от генерали — абатът се обърна към Джоми, Тад и Зейн. — Вие тримата се справяте много добре, като се има предвид липсата на предишно обучение. От друга страна, нямахме за цел да ви превръщаме в учени. Трябваше просто да ви образоваме малко. Службата в армията е подобно нещо. Ще научите военните тактики и как да командвате.