— Напротив — отвърна жрецът.
Аруке му направи жест да седне и младият воин колебливо се подчини.
— Това, което ще чуеш сега, започва преди векове. В една подобна нощ един от прадедите ми бил повикан от баща си в тази стая, в която имало четирима мъже. Разказали му неща, които му се стрували немислими, но когато слънцето изгряло, бил все още жив и вярвал на всичко научено. Това се случва от поколения, защото дълбоко в историята на Камарийн лежи тайна. Тайна, която или ще пазиш през годините, или ще отнесеш в гроба тази нощ.
— Преди години аз бях на твоето място, както баща ми и дядо ми преди мен. Слушах и не можех да повярвам, но когато всичко бе казано, започнах да разбирам. А щом разбрах, животът ми се промени завинаги — баща му го погледна право в очите. — Освен това и аз като всички положих клетва да се отправя на пътешествие.
— Пътешествие ли? — възкликна Валко. — Къде?
— Навътре, в душата — отвърна му жрецът.
Валко мислеше трескаво. Майка му го бе предупредила да не вярва на жреците на смъртта, защото те бяха най-яростните слуги на Мрачния след ТеКарана. Можеха да обявят всяко отклонение от нормалните порядки за богохулство и да предизвикат мигновено унищожение. Според майка му мнозина използвали тази сила за кръвни разплати и лични интереси, а не заради самата доктрина.
Жрецът явно успя да разчете нещо в изражението му, защото каза:
— Знам, че майка ти те е предупредила да не ни вярваш. Но сега трябва да оставиш предразсъдъците и да се учиш.
— Откъде знаете какво ме е предупреждавала майка ми? — попита разтревожено Валко.
Аруке се засмя.
— Защото майка ти е една от нас и ако можеше, щеше да седи тук на пети стол. Въпреки че не присъства физически, духовно тя винаги е с нас.
Валко не разбираше какво става, но усещаше, че през следващите минути животът му ще виси на косъм.
Аруке погледна останалите трима и те кимнаха.
— Сине, много преди да бъдеш заченат, е задействан план, който изисква създаването на някой като теб.
Валко се учуди от избора на думата „създаване“, но запази мълчание.
— И аз, като предците ми, съм отгледан с една-единствена цел, която, надявам се, ще се изпълни тази нощ — той замълча за момент, очаквайки коментар от сина си, или просто за да си подреди мислите. — Или ще разбереш това, или няма, но от твоето разбиране зависят съдбите и на двама ни. Слушай добре. Всичко, което знаеш за нашия народ, е лъжа.
Този път Валко не можа да издържи.
— Лъжа ли? Как така? Кое точно?
— Всичко — отвърна баща му.
— Аз съм отец Джувон — намеси се жрецът. — Като дете знаех, че имам друго призвание, а не да стана воин. След като се върнах в бащиното си имение и победих всички, които застанаха срещу мен, тръгнах за най-близкото абатство. Там се обучавах, станах лектор, а после и дякон. В момента съм Върховен жрец на Западните земи. Но още от първия момент знаех, че съм призован не от Мрачния, а от нещо друго.
Валко настръхна. Нима този високопоставен жрец богохулстваше? Думите му не можеха да се тълкуват другояче, защото не можеше да има друго призвание освен от Мрачния. В това вярваха и това повтаряха всички… Освен майка му.
Реши да не казва нищо.
— Аз съм Деноб, от Ядмундийр — каза мъжът с бронята. — Аз, баща ти и Хиреа се обучавахме заедно. Съдбата бе избрала да станем братя, макар и отначало да не го знаехме — той погледна към Хиреа.
— Аз погледнах в теб, млади Валко — каза старият инструктор. — По-дълбоко, отколкото си мислиш. Говорих с майка ти и тя ми каза какво да търся в теб.
— Защо тогава бе целият фарс, когато те победих с голи ръце? — извика Валко. — Защо се правеше, че не познаваш майка ми, а после каза, че е Кръвна вещица?
Хиреа се усмихна.
— Мисли ли над това, което ти казах?
— Да, много.
— И до какво заключение стигна? — попита жрецът.
Валко замълча за момент, след което отговори тихо:
— Вярвам, че майка ми е Кръвна вещица.
— Значи си направил първата стъпка — каза баща му. — Дълго преди да се срещнем с майка ти, беше решено, че трябва да заченем специално дете. Поколения дасати са се размножавали и селектирали, за да може да седнеш един ден на този стол.
— Много гадания и поличби са начертали пътя ни още преди векове — каза отец Джувон, наведе се напред и погледна Валко в очите, което в друг случай щеше да е знак на директно предизвикателство. — Ти си това специално дете и пророчеството започна да се сбъдва.
— Какво пророчество? — попита младежът.
Жрецът се облегна назад и зарецитира уверено:
— В началото имаше равновесие и то обхващаше всички неща. Имаше наслада и болка, надежда и отчаяние, победа и загуба, начало и край, и всички неща живееха и умираха според естествения ред. Но един ден започна конфликт. След множество епични битки и ужасяващи саможертви равновесието беше унищожено.