— Нарича се тъга — каза жрецът. — Това, което чувстваш в момента.
Валко усети, че очите му се навлажняват. Сърцето му сякаш беше стиснато в студени клещи.
— Нима искате да служите на това? — гласът му бе натежал от непознати емоции.
— Да — Хиреа също изглеждаше тъжен заради смъртта на стария си приятел. — Саможертвата за правилната кауза не намалява тъгата. Баща ти беше единственият брат, когото някога съм признавал. Ще мисля за него всеки ден от остатъка на живота ми.
Една сълза се стече по бузата на Валко.
— Не мога да приветствам това.
Отец Джувон положи ръка на рамото му.
— Трябва. Това ще те спаси. И ще спаси нашите хора. Знам, че ти е трудно да разбереш, но с времето ще успееш. Все пак най-трудната задача вече отмина.
— Защо изпитвам тази… тъга? — попита Валко, гледаше тялото в краката си. — Та аз на практика не го познавах.
— Той беше твой баща — отвърна Деноб. — В отминалите времена щеше да те обича като майка ти.
— Наистина ли?
— Точно за това се борим — допълни Джувон. — Време е да представим на Камарийн новия му владетел. После трябва да пратим вест на Садхарин и Карана. Приготви замъка за пристигането на майка си, защото имаме голяма нужда от нея, млади приятелю.
Валко остави бащиния меч да се изплъзне от пръстите му и кимна, загледан в обезглавения труп. Да, наистина имаше нужда от майка си.
От далечината се носеше грохотът на теглените от мулета обсадни машини, които преодоляваха хребета. Конярите размахваха камшици и викаха, а животните се измъчваха по пътечката, която въобще не бе предназначена за подобни неща.
Фургонът, превозващ шестимата млади рицари на Ролдем, подскачаше по всяка дупка, така че пътниците бяха съвсем схванати и натъртени, когато пристигнаха. Бяха взели кораб от Ролдем до Портал Оласко. Оттам бяха продължили по реката до град Далечни предели, който лежеше между две реки, Лор и Аран, които оформяха границите на Оласко, Аранор и спорните земи на юг. Да се каже, че тези места носеха неприятности, беше съвсем меко. Особено откакто Каспар беше свален от власт преди няколко години.
— Пристигнахме, господа млади офицери — заяви коларят Алби, весел дребосък, който пушеше възможно най-евтиния и гаден тютюн. Освен това имаше досадния навик да дърдори непрекъснато, без да слуша, и пренебрегваше даже заповедите на принц Гранди да спре да пуши. Момчетата бяха решили, че вероятно е глух като пън.
Шестимата се измъкнаха от фургона и почнаха да протягат схванатите си крайници.
— Благодаря за превоза — каза Джоми.
— Няма нужда, млади сър — отвърна Алби, без да се обръща.
— Ти чуваш?! — възкликна Гранди.
— Разбира се, че чувам, млади сър. Защо решихте обратното?
— Защото наредих да спреш да пушиш тази гадост още преди часове.
Мъжът се обърна и се ухили.
— Нима трябва да слушам някакъв новак лейтенант? Армията се води от генерали и сержанти, млади сър. По-добре да запомните това веднага. Приятен ден — и дръпна юздите и потегли, като остави шестимата раздразнени офицери пред командната палатка.
— Трябва да докладваме на генерал Бъртранд — каза Серван на часовоя.
— Да, сър — отвърна той и се вмъкна в палатката.
След секунда отвътре се подаде главата на Каспар от Оласко, който ги огледа и се усмихна.
— Изчакайте малко, момчета.
— Каспар! — възкликна Тад.
— Познаваш ли го? — попита Годфри.
— Това е Каспар, бившият херцог на Оласко — обясни Зейн. — Какво ли прави тук?
— Скоро ще разберем — отвърна Серван.
Каспар се върна след няколко минути заедно с навъсен възрастен мъж, който носеше окървавен табард с герба на Ролдем. Косата му беше разчорлена, сякаш тъкмо си бе свалил шлема.
— Господа, добре дошли на фронта — каза той.
Те отдадоха чест и Гранди заговори от името на всички:
— Как да служим, генерале?
Офицерът се усмихна и равните му бели зъби лъснаха.
— Като за начало, не се оставяйте да ви убият, ваше височество. Не знам защо баща ви реши да ви изложи на опасност, но щом сте на служба, ще служите. Каспар от Оласко е в ролята на консултант, защото познава добре околностите.
— Ловувал съм по тези места — поясни бившият херцог.
— Какво да правим, сър? — попита Тад.
— Ще наблюдавате и ще се учите. И евентуално ще командвате. Засега искам да знам кой от вас е най-бързият бегач?