След продължителния път никой не се чувстваше в добра форма, но Джоми и Годфри единодушно посочиха Тад. Генералът кимна и му подаде навит на руло пергамент.
— Нагоре по пътеката, отвъд хребета, по който прекарваме обсадната техника, е разположена пехотната рота на капитан Белоа. Предай му това и изчакай отговора. Тръгвай.
Тад се поколеба за секунда, след което отдаде чест и хукна.
— Елате с мен — нареди Каспар на останалите.
Щом се отдалечиха от командната шатра, той спря и се обърна към момчетата.
— Отблъснахме пехотата на Бердак. Те май искат да си откъснат свое баронство. Ако слушате заповедите, ще оцелеете, но не си мислете, че зад тези дървета няма опасности. Особено вие, млади принце — Каспар поклати глава. — Последния път, когато се видяхме, още ви никнеха зъби.
Гранди безуспешно се стараеше да изглежда сериозен.
— Навъртайте се около щаба, докато видим коя рота се нуждае от нов лейтенант, който да няма представа какво прави — Каспар се огледа, сякаш очакваше опасност. — Кучетата от Стегата на Бердак имат отряд лека кавалерия, но не знаем къде се намира. Бъдете нащрек, защото ако тия копелета нападнат, ще е внезапно и кърваво — забеляза, че младежите не носят оръжия. — Кой ви прати на война без мечове?
— Когато тръгнахме от университета, отец Елиас каза, че ще получим всичко необходимо — обясни Джоми. — Явно е пропуснал.
— Заведи офицерите до фургона с оръжия! — извика Каспар на един от близките постове. — Всеки от вас да вземе меч и офицерски нагръдник. Ако намерите ботуши за езда с вашия номер, също си вземете. В противен случай ще трябва да се задоволите с тези. До залез-слънце ще ни докарат коне и ще се намерят и за вас.
Момчетата отдадоха нескопосано чест и бившият херцог не можа да сдържи смеха си.
— Пъг, какво си намислил? — изръмжа той, щом момчетата се отдалечиха достатъчно.
Миранда едва се сдържаше.
— Какви ги е намислил баща ти? — извика тя на Калеб.
По-малкият й син — седеше на един диван във вилата на Острова на чародея — вдигна ръце в знак, че се предава.
— Майко, никога не съм разбирал напълно вашите причини да правите едно или друго.
Миранда закрачи нервно из помещението.
— Имам мъртъв талной в Събранието и разлом, който най-могъщите магьосници на два свята не могат да локализират. Осиновените ти деца си играят на войници с Каспар, а баща ти… пък се е запилял някъде.
— И какво да направя аз?
Миранда въздъхна и седна.
— Просто ме изслушай.
— Това го мога — усмихна се тъжно синът й. Знаеше, че майка му става неспокойна, когато Пъг отсъства. Не се притесняваше от евентуалните опасности, стига по някакъв начин да можеше да поддържат връзка. Явно това й даваше някаква сигурност, от която се нуждаеше.
— Дали ще ти помогне, ако отбележа, че татко е най-подготвеният човек за такава задача и на двата свята?
— Да, но и тук има много неща, които изискват вниманието му. Както и на Келеуан.
— Намирането на Лесо Варен?
Тя кимна.
— Очевидно се е поучил от грешките си. Няма и дребна следа от зли магии, която да бъде засечена от последователите на Висшия и Низшия път. За щастие строгата забрана на некромантството сред цураните ще спомогне за откриването му, ако започне да убива хора.
— Освен ако не е приел друг подход.
— Какъв?
— Може пак да опита да обсеби високопоставен благородник, като в Кеш. Така може да предизвика сериозни неприятности.
— Нека опита — отвърна Миранда. — След реформите на последните двама императори политическите борби са по-безобидни от новородени котенца. Не е имало политическо убийство от десет години, нито пък открито кръвопролитие между клановете. Напоследък там е много по-спокойно, отколкото при нас.
— Може би е по-добре да отидеш на Келеуан и да се заемеш с откриването му. Ти не си се сблъсквала с него…
— Бях на Острова, когато ни нападна! — напомни тя.
— Тъкмо щях да го кажа. Все пак си по-подготвена да го разпознаеш от всеки на Келеуан.
— Може да стоя до него и да не разбера. Може би баща ти има някакъв начин да долавя магията му, но аз не го знам…
— А може би има друг начин?
— Какъв?
— Поразпитай. Нещо може да ти подскаже. Например кой отсъства от Събранието при странни обстоятелства.
— Събранието има повече от четиристотин члена. Много ще е трудно да се проследи движението на толкова хора, свикнали заповедите им да се изпълняват безусловно.
— Тогава провери дали някой се държи странно. Според татко обсебването на тяло изисква период на адаптация.
— Да, така е — Миранда спря да крачи, защото се сети нещо. — Книгите на баща ми за некромантство са тук на Острова.